От: Г. Дейвисън
Агей 2:1–9
Четенето на тези стихове имам предвид да направя сравнение между състоянието на светиите по времето на Агей и нашето състояние днес. Човек е бил насърчен от фразата „бъдете силни“, и именно това ме подтикна да се позова на това пророчество.
В тези стихове мислено се връщаме към книгата на Ездра, където имаме записа за възстановяването на храма от хората, които са били възстановени от Вавилон и отново са били в земята. Поради съпротивата от враждебните сили, които ги заобикаляли, работата по храма била спряна и хората казвали, че не е подходящото време да се строи Господният дом. Това състояние на нещата е съществувало около две години, когато Бог издигнал пророците Агей и Захария, които се опитали чрез пророческото слово да убедят хората да възобновят строежа. Подтикнати към действие от словото на Господа чрез Неговите служители, хората възобновили строежа на Господния дом, и пророчеството, което прочетохме – третото, което Агей изрекъл – било дадено, за да ги насърчи сега, когато активно работели. Това тогава е слово към онези, които са активни в службата си за Бога.
Споделена отговорност в службата
Водачите на народа, управителят Зоровавел и първосвещеникът Исус, са адресирани първо, но тази работа не е била извършвана само от водачи, защото „остатъкът от народа“ също е адресиран. Не трябва да мислим, че работата на Господа се извършва само от водачи. Всички ние сме в тази работа днес, както и те бяха в своето време; всички имаме работа да вършим според дадената ни способност. Можем да благодарим на Бога за онези, на които Той е дал благодат и способност да просветляват и водят светиите по правилен път, но нека внимаваме да не мислим, че само те имат работа да вършат и така да сме склонни да я оставим на тях.
Всеки от нас има работа да върши; дано имаме благодат и сила да извършим службата, която ни е отредена и за която сме подготвени.
Опасността от поглед назад
Една основна причина за тяхното обезсърчение е спомената в стих 3. Някои от старейшините са поглеждали назад към великолепния храм, който Соломон е построил, и сравнявайки го с тогавашната работа, решили, че последната е толкова незначителна в сравнение, че работата им едва ли си е струвала.
„Не е ли в очите ви в сравнение с него като нищо?“
Не сме ли в толкова голяма опасност от същата черта, колкото и те? Поглеждаме ли назад към ранните дни, когато истините, свързани със събранието, са били служени и действани от благочестиви мъже, чиито имена сме започнали да почитаме, и „в сравнение“ скърбим за състоянието на нещата днес? Въздишането и оплакването заради това, което е характеризирало миналото, няма да доведе до нищо съществено днес. Дните, които вече са отминали, са били дни на отговорност за светиите, които са живели през тях и които сега са на небето; но днес е нашият ден, в който имаме нашата отговорност да вършим работата на Господа, докато Той не ни изведе и нас от сферата на службата. Божият покой все още е пред нас; днес е времето за труд.
След като отново са се захванали за работа, те са насърчени да „бъдат силни“, и за да ги укрепи, е дадено обещанието: „Аз съм с вас, казва Господ на Силите“ (ст. 4). Какъв укрепващ факт е това! Спомняме си какво каза Павел на Тимотей: „Но Господ застана до мен и ме укрепи“ (2 Тимотей 4:17). Можем спокойно да продължим, когато Господ е с нас, и сме уверени, че Той е с нас днес.
Силата на Божието Слово и Дух
Освен това, те бяха уверени, че „словото“ все още е с тях, същото слово, което Бог сключи завет с тях, когато ги изведе от Египет. Ние също имаме Божието слово в ръцете си, същото слово, което ранните братя имаха, за да ги просветлява и укрепва в службата им за нашия Господ. Не се нуждаем от модерни иновации, нито ще търсим такива, защото сме уверени, че всичко необходимо, за да ни просветли, води и укрепи, е в това слово, което ни е запазено от нашия Господ. Вече видяхме във втората глава на второто послание на Павел до Тимотей как Божият човек може да бъде напълно подготвен от него. Можем да благодарим на Господа, че това слово все още ни се служи днес.
Към това добавяме,
„Духът Ми остава между вас; не се страхувайте“ (ст. 5).
Ето Този, Който е дал сила на всички светии по всяко време, за да бъдат силни в службата на Бога. Всичко, от което се нуждаем днес, Духът ще осигури: светлина, сила, способност и ръководство. Нека не подценяваме значението на това, което се извършва за Господа днес, и значението на нашата собствена роля в тази работа. Ние, както и те, имаме всичко необходимо, за да останем силни и активни в работата на нашия Господ. Той е с нас; Неговото слово е в ръцете ни и Неговият Дух е в душите ни,
„духът… на сила, и на любов, и на здрав разум“ (2 Тимотей 1:7).
Дано всички бъдем силни и „работим“, и да не се отказваме от обезсърчение.
Идващата слава
Следващите няколко стиха насочват умовете ни към бъдещия свят, когато нашият Господ ще контролира вселената – небето, земята, морето и всички народи. Славата на този ден и Божият дом в този ден ще засенчат всяка предишна слава, видяна в този свят. Вместо да поглеждаме назад и да скърбим заради това, което е било, нека по-скоро гледаме напред с радост към това, което предстои. Най-голямата слава не е зад нас, тя все още е пред нас. Дано бъдем силни и да продължим с работата, като имаме пред душите си идващата слава. Когато действително пристигнем там, както със сигурност ще стане, колко щастливи ще бъдем, че по пътя към нея ни беше дадена сила и благодат да изпълним нашата роля в нашия ден в свидетелството на нашия Господ. Не можем да се върнем сто години назад; ние сме тук сега, днес; нека имаме благодат да приемем тези думи на насърчение и, както е призовано,
„бъдете силни… и работете.“
