Народът отхвърлен и разпръснат
Псалм 44 дава пълна и ярка картина на състоянието на народа, както е в съвестта на остатъка. Те бяха чули с ушите си. Вярата почиваше в спомена за всички стари могъщи избавления, извършени от Бога, и как Той ги беше поставил във владение на земята със Своята сила, а не с тяхната (стихове 1-8). В стихове 9-16 е разказано тяхното настоящо състояние. Те са отхвърлени и разпръснати. Врагът и отмъстителят е сред тях; те са разпръснати сред езичниците, продадени от Бога без цена (стихове 17-22). И все пак те по никакъв начин не са се отклонили от своята цялост. Напротив, заради Него те са убивани през целия ден и са смятани за овце за клане. (Забележка: в момента, когато Месия беше отхвърлен, това започна по принцип: сравни Римляни 8:36). Стихове 23-26 съдържат призива към Бога да се събуди, за да ги изкупи заради Своите милости. Защо да ги забравя завинаги? В този псалм все още имаме Бог, а не Йехова; защото те са отвън.
