Днешният текст започва темата за Христовото свещенство. В Евреи това е тема, която започва в глава 4:14–16 и се развива и продължава до глава 10:23.
В Евреи са представени двама свещеници, които служат като типове на Христовото свещенство: Мелхиседек и Аарон. Първият е използван, за да покаже, че е трябвало да има промяна в реда на свещенството, а вторият – да служи като образец на Христовото свещенство. И точно това е представено тук, както Аарон влизаше в Светая Светих на скинията веднъж годишно, на Деня на умилостивението, така и Господ Исус премина през небесата. Но има и контраст: Аарон правеше това всяка година, Христос само веднъж – завършено дело! Господ Исус тук е наречен великият Първосвещеник. Никой от предишните първосвещеници – Аарон или неговите потомци – никога не е бил наричан „велик“, само Господ Исус.
Друго нещо тук е, че този велик Първосвещеник е описан като състрадателен; Той е способен да ни съчувства! Разбира се, Той не може да съчувства на нашите грехове, но на всички наши изпитания, изкушения и трудности тук в пустинята на този свят. И не само това, но Той ни осигурява „навременна помощ“. Това означава помощ, която е точно навреме. Ние не получаваме помощ за изпитания, които още не са дошли, но когато имаме нужда от нея. Колко от нас могат да си спомнят, че точно когато най-много се нуждаехме от утешителна дума в нашите трудности, тя пристигна точно навреме!
