Когато Йоан използва този термин „първороден от мъртвите“, за да опише кой е Господ Исус, той не говори за Него като за първия, който е възкресен от мъртвите. В Стария Завет е имало такива, които са били възкресени от мъртвите, като сина на жената от Сарепта (3 Царе 17:8–24), или сина на сунамката (4 Царе 4), или дори човека, който докоснал костите на Елисей (4 Царе 13). В Новия Завет научаваме за дъщерята на Яир, сина на вдовицата от Наин и за Лазар – всички те са били възкресени от мъртвите.
Но тук, в нашия стих, научаваме, че нашият Господ е първородният от мъртвите. Тази дума носи мисълта за първи по ранг и достойнство, или положение. Тя не означава първороден във времето, а по превъзходство. Господ Исус заема най-високото място. Това ясно се вижда в един месиански псалм: „Аз ще Го направя Мой първороден, най-висок от земните царе“ (Пс. 89:27).
Следващото нещо, което четем относно Господ Исус, е, че Той е „владетелят над земните царе“. След като е възвишен над всичко, Той е Владетел над всички земни царе! Той е Господ на господарите и Цар на царете (Откр. 17:14). Това ще стане явно за всички в идния ден, когато Христос се завърне при Своето славно явяване (19:11–16). Господ Исус е и ще бъде видян като суверенния Цар на земята, както е пророкувано в целия Стар Завет (Пс. 2:6–8; Ер. 23:5; Зах. 9:9).
В стихове 4 и 5 Йоан е дал няколко причини да се покланяме на Господ Исус. Той е верният свидетел, първородният от мъртвите и владетелят на всички царе на земята. Нашият благословен Господ трябва да бъде почитан заради славата на Неговата Личност и славата на това, което е извършил!
