Когато Господ Исус беше на път към кръста на Голгота, той отново показа съвършено смирение, мислейки повече за другите, отколкото за себе си. Той прекара много време с учениците си в горницата само няколко дни преди разпятието си и знаеше всичко, което щеше да му се случи там на кръста на Голгота. Но вместо да говори само за нещата, които щяха да му се случат, ние намираме в Йоан 14, 15 и 16 как Господ Исус говореше за нещата, които щеше да направи за учениците си: че ще отиде при Отца и ще приготви място за тях в дома на Отца, че ще изпрати друг Утешител, който ще бъде с тях завинаги и който ще ги води и ще им помага в нуждите им, и много други неща Господ Исус каза на учениците си, които бяха за тяхна духовна полза. Той мислеше повече за тях, отколкото за собствените си нужди.
Тогава най-накрая войниците дойдоха да го заловят, когато Христос беше заедно с учениците си. И ние четем в Йоан глава 18, че Господ казва: „И тъй, ако Мене търсите, оставете тия да си отидат.“ Като Добрия Пастир, той застана пред учениците си и казва: „Ако Мене търсите, не ги взимайте, а вземете Мене и ги оставете да си отидат свободни.“ Той наистина мислеше повече за тях, отколкото за себе си.
И тогава намираме, когато наистина го бяха взели и когато го отведоха, четем в Лука глава 23, че имаше голяма тълпа и много жени, които го следваха, и те го оплакваха. Те плачеха за него, защото знаеха, че ще бъде разпънат. Но Господ, вместо да мисли за своето разпятие, той мислеше за съда, който щяха да посрещнат след неговото разпятие. И затова им казва в Лука 23 стих 28: „Дъщери ерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си.“ Отново Господ мислеше за тях и техните нужди и искаше да ги насочи още веднъж към покаяние и към изповядване на греховете си.
И накрая, намираме как взеха Божия Син, как го приковаха на кръста. Бяха му сложили трънен венец на главата. Бяха взели пръчка и бяха го ударили с нея, така че кръвта трябва да е потекла по лицето му. Те го хулеха, те му се подиграваха, те го провокираха. Ужасни, ужасни неща трябваше да посрещне, когато висеше на кръста на Голгота. Каква беше реакцията му? Той се помоли за тях и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Христос се тревожеше за тези хора, за собствените си убийци, за тези, които го окачиха на кръста. Какво смирение, че той не беше фокусиран само върху себе си, че се тревожеше за тези хора.
Един от разбойниците, който беше разпънат с Христос, се обърна към Спасителя в последната минута от живота си. И Господ Исус, вместо да бъде фокусиран само върху страданията си, които посрещаше там, той беше фокусиран върху тази една душа и му казва: „Днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Това беше радостта на душата му, това беше фокусът на ума му в тази ситуация.
И тогава от кръста Господ Исус вижда собствената си майка. Тя стоеше не много далеч и ние четем в Йоан глава 19. Там пише, че майка му стоеше до кръста и видя страданията на собствения си син, как висеше там в болка и агония на кръста. И това трябва да е било като меч, пронизващ собствената й душа, когато видя сина си да страда там, и сърцето й трябва да е кървяло в тази ситуация. И Исус знаеше всичко това, и вижда собствената си майка и има съчувствие към нея и иска да утеши душата й. И така от кръста, той прави следното, и казва на учениците, стоящи наблизо, казва на майка си: „Жено, ето сина ти.“ Тогава казва на ученика: „Ето майка ти.“ И от този час ученикът я взе в собствения си дом.
Виждате ли, Христос, вместо да бъде фокусиран само върху страданията си, той беше фокусиран върху нуждата на майка си. Какъв пример за нас! Никой от нас няма да премине през същите страдания, през които премина Божият Син, но въпреки това можем да се поучим от него. Когато преминаваме през трудни времена, през времена на изпитания и страдания, нека не бъдем фокусирани само върху собствените си нужди, нека не бъдем самоцентрирани, нека също така да имаме отворени очи за нуждите на другите, и Бог може да го използва за богато благословение. Така че нека този ум да бъде във вас, който беше и в Христос Исус.
