„Тогава Исус, извиквайки със силен глас, каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!“ И като каза това, издъхна.“ (Лука 23:46)Светото тяло на Исус беше измъчвано до крайност от бичуването и разпъването. Исая пише: „Неговият вид беше толкова обезобразен, отвъд човешкото подобие, и Неговата форма отвъд тази на човешките деца“ (Исая 52:14).
Тогава великите води на Божия съд навлязоха в Неговата свята душа, така че Той трябваше да се оплаче: „Погледнете и вижте дали има скръб като моята скръб, която ми беше нанесена, която Господ ми причини в деня на Своя яростен гняв“ (Плачът на Йеремия 1:12). Накрая, след като всичко това приключи, Неговият човешки дух, който Той беше получил от Бога, трябваше да бъде отделен от Неговото тяло.
За последен път Той извика със силен глас: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!“ Никой друг не би могъл да извика силно в такава агонизираща болка на кръста. Но въпреки че притежаваше тази свръхестествена сила, Той не я използва, за да спаси Себе Си. Вместо това, Той с доверие предаде духа Си в ръцете на Този, Който Го беше изпратил. Тази заповед Той беше получил от Своя Отец – и Той Му се покори до смърт!
Господ Исус живя в зависимост от Бога и умря в зависимост от Бога. Колко чудесно Отец отговори на пълното предаване на Своя Син: След три дни Той използва Своята божествена сила и слава, за да Го възкреси от мъртвите, Този, Който Го беше прославил толкова съвършено тук на земята. Той Му даде цялата власт над небето и земята (виж Матей 28:18) и накрая Го прие в слава.
Там Той сега седи от дясната страна на Величието – възвишен „далеч над всяко началство и власт, и сила, и господство, и над всяко име, което се назовава“ (Ефесяни 1:21) – увенчан със слава и чест (виж Евреи 1:4; 2:9).
Божият Син не задържа нищо в живота Си. Той се предаде безрезервно на Бога и накрая дори предаде духа Си в ръцете на Отца. Авраам не беше задържал своя възлюбен син от Бога и в замяна беше богато благословен. Павел и Варнава бяха дали живота си за името на Господ Исус и затова им беше поверена специална задача (виж Деяния 15:25-26).
Павел е могъл да каже: „Аз не считам живота си за нищо ценно, нито за скъпоценен за себе си“ (Деяния 20:24). С това отношение той е имал повече радост в затвора по-късно, отколкото повечето християни, живеещи в свобода днес. Отпускането и уповаването на Господа е свързано с голяма награда и благословение!
Има ли все още неща, за които се държите и които задържате от Бога, или Той наистина има сто процента контрол над живота ви? Какво означава на практика за вас да представите живота си на Бога като „жива жертва, свята и угодна на Бога“ (Римляни 12:1)?
