Той попита това, за да го изпита
Той попита това, за да изпита го, защото Сам знаеше какво ще направи. (Йоан 6:6)
Исус непрекъснато изпитва Своите ученици, подлагайки ги на изпитание, за да извлече тяхната вяра. Той постоянно ни представя случаи на нужда, скръб и изпитание — за да ни изпита. Той иска да извлече нашата любов, нашето съчувствие, нашата нежност и да ни обучи да вършим делата на любов, които Той ни оставя да вършим в този свят.
Учениците мислеха, че не могат да нахранят множеството пред себе си — но Исус имаше предвид, че те трябва да го направят. Тяхното „малко“, благословено и след това използвано, се оказа напълно достатъчно.
Ние мислим, че не можем да отговорим на нуждите, скърбите и глада, които ни призовават; но можем, ако искаме. Христос иска да отидем да служим в Негово име на всички, които Той ни изпраща. Не изглежда да можем да направим много.
Но дори нашите няколко думи , изречени любезно, нашите сълзи на съчувствие, нашите изрази на любов — Христос може да използва, за да направи голямо добро на изнемощелите и уморени сърца пред нас. Никога не трябва да казваме за никакви призиви, които идват към нас: „Не можем да направим нищо!“
На нашата дума за безсилие, когато имаме заповед за дълг, Исус само отговаря: „Дайте им нещо да ядат!“ и ние трябва да отидем да ги нахраним, въпреки че изглежда, че имаме само троха или коричка за даване.
