Евангелието на Матей описва Господа два пъти като Този, Който „излезе“ (Мат. 13:1; 24:1). Тези случаи бяха последвани от Неговото излизане, носейки Своя собствен кръст (Йоан 19:17). Тържествено събитие! На този кръст, безгрешният щеше да бъде направен грях за нас (2 Кор. 5:21) през трите часа на тъмнина. Вярно е, че Той беше изгонен (Евр. 13:11), но преди това Господ излезе Сам: въпреки че Го взеха, Той беше начело, както се вижда от Неговото излизане.
Преди този свят да бъде унищожен в предстоящия окончателен съд (2 Пет. 3), безгрешният Носител на греха пое съда върху Себе Си, заместващо, за всички, които биха Му се доверили. За тези, които Го отхвърлят, остава ужасен съд. Неговото излизане беше следствие от отхвърлянето Му от религиозния, политическия и културния свят. И все пак, в непостижима благодат, Той пое последствията от това отхвърляне върху Себе Си – тоест, за тези, които биха повярвали в Него. Кръстът е най-ужасната форма на екзекуция: Господ беше готов да заеме това място, за да ни спаси. По този път на отхвърляне Той посочи и прокара пътя на спасението; Той плати необходимата цена и чрез всичко това прослави Бога.
В резултат на Неговото извършено дело започна нов свят. Християните принадлежат към изцяло нова световна система, където „Христос е всичко във всичко“ (Кол. 3:11). В тази нова система няма излизане и няма кръст, за разлика от това, което беше преди (Откр. 3:12). Съществува изцяло нов и божествен ред. Ние сме доведени много близо до Него и Той иска да останем близо до Него: няма да има повече излизане.
