„Сега душата Ми е разтревожена...“ (Йоан 12:27) Божият Син беше говорил с учениците Си за пътя на ученичеството. Той им говореше за цената, но и за наградата, която ги очакваше. Тогава изведнъж кръстът застана пред Неговата свята душа. Мисълта, че след няколко дни, поради вината на другите, Той ще бъде изоставен от Бога и ще трябва да умре, дълбоко Го разтревожи. Но това беше цената, която Той трябваше да плати, за да могат хората да бъдат спасени от ада, за да живеят заедно с Него в Отцовския дом за цяла вечност.
Господ Исус открито говореше в молитва с Отца Си за това как се чувства. Той не използваше никакви празни клишета или научени изрази, а казваше нещата такива, каквито бяха и каквито ги чувстваше. Правите ли това, когато се молите? В Псалмите често можем да прочетем къде Божият Дух е вдъхновил вярващите да запишат чувствата си в молитви. Нашите чувства не са без значение за Бога. Напротив! Той е състрадателен, дава истинска утеха и дава насърчението, от което се нуждаем в точното време.
Божият Син е изпитал страх и ужас по много по-дълбок начин, отколкото ние някога ще почувстваме.
Във всяко тяхно страдание Той страдаше (Исая 63:9) Исая пише във връзка с еврейския остатък, който един ден ще премине през ужасното време на Голямата скръб. Дори мъчениците в Смирна, които бяха изправени пред смъртта, можеха да бъдат разбрани от Господ Исус от Неговия собствен опит (Откровение 2:8-9). Той също така знае точно как се чувствате в този момент!
Исус беше дълбоко развълнуван в духа, когато видя хора да плачат на гроба на Лазар (виж Йоан 11:33). Той беше разтревожен в духа, когато Юда щеше да Го предаде и малко след това да отнеме собствения си живот (виж Йоан 13:21). Сега душата Му беше ужасена, защото смъртта, Царят на ужасите, стоеше пред Него (виж Йов 18:14). На този фон е трогателно да се прочете какво каза Божият Син на учениците Си малко по-късно,
„Да не се смущава сърцето ви“ (Йоан 14:1) Защото Той беше ужасен и разтърсен, те вече не трябваше да бъдат!
Имаме твърдото обещание, че Бог ще осигури и изход от всяко изкушение, за да можем да го понесем (виж 1 Коринтяни 10:13). Затова, подобно на псалмиста, можем да кажем,
„Защо си отпаднала, душо моя, и защо се смущаваш в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го хваля за спасенията (виж бележка под линия) от Неговото лице“ (Псалм 42:5)
Казвате ли открито на Господа си в молитва за страховете си и как се чувствате? Осъзнавате ли, че Той може, от Своя собствен опит, да ви разбере напълно? Той се грижи за вас (1 Петър 5:7) и Той се грижи за вашите чувства!
