Исус Навин беше отправил последното си предизвикателство към израелския народ. Той беше изброил много от прекрасните неща, които Господ беше направил за тях. Той публично беше заявил, че ще служи на Господа, говорейки също от името на семейството си. Народът също отговори, че няма да изостави Господа, за да служи на други богове, а ще служи на Този, Който беше направил толкова много за тях.
Исус Навин им напомни, че Йехова е свят Бог и ревнив Бог, Който ще се справи с тях в съд, ако Го изоставят, за да служат на други богове (Исус Навин 24:20). Въпреки това предупреждение, народът настоя, че ще служи на Йехова. Исус Навин им представи тържествения факт, че те са свидетели срещу себе си и ги увещава да отхвърлят чуждите богове сред тях и да наклонят сърцата си към Йехова, Богът на Израел. Народът се съгласи (ст. 21).
Книгата Исус Навин завършва със смъртта на Исус Навин на 110 години, неговото погребение, погребението на костите на Йосиф и смъртта и погребението на свещеника Елеазар (ст. 32–33). Всяко от тези погребения беше на територията, отредена за племето Ефрем. Бог отбелязва факта, че Израел е служил на Йехова през живота на Исус Навин и старейшините, които са преживели делата, които Господ е извършил за Израел. Верни, благочестиви водачи, които са ходили с Господа и са преживели Неговата сила, са голямо благословение за Божия народ. Но те си отиват. Нашето доверие трябва да бъде в Самия Господ, пребъдващия. Той не се променя. Той никога не се проваля.
