„В Твоето присъствие има пълнота от радост.“ (Псалм 16:11)
„И когато целият народ се кръщаваше, и Исус също беше кръстен и се молеше, небето се отвори, и Светият Дух слезе върху Него в телесна форма, като гълъб; и глас дойде от небето: „Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.“ (Лука 3:21-22)
Зависимото отношение, което Господ Исус показа в молитва, донесе радост на небето. Неговият живот на молитва беше като олтар, от който постоянно се издигаше тамян (виж Псалм 141:2). Притчи 15:8 изрично заявява, че молитвата на праведните е угодна на Бога. Какъв стимул за всеки от нас да бъдем повече в молитва пред Бога!
В същото време Отец се радваше, че Неговият Син – единственият безгрешен човек на земята – се отъждестви с каещи се грешници в река Йордан. Това не е по-различно днес. Бог се радва, когато не преминаваме през живота самоправедно, а се смиряваме и ставаме едно с тези, които се покайват.
Божият Син никога не е правил нищо, за да получи слава от хората (виж Йоан 8:50). Отец Го е почитал и това Му е било достатъчно (виж Йоан 8:54). Виждаме това особено във връзка с Неговото кръщение и времето, когато Той беше преобразен на планината пред Своите ученици.
И двата пъти Той се молеше и двата пъти Отец публично свидетелства от небето за Своя Син и Го похвали пред хората. На Своите ученици Господ каза: „Ако някой Ми служи, той трябва да Ме следва… Ако някой Ми служи, Отец ще го почете“ (Йоан 12:26) – дума, която е насочена и към нашите сърца!
Интересно е, че Лука, който споменава молитвата на Господ при Неговото кръщение, съобщава, че Отец се е обърнал към Него лично от небето – и не е говорил за Него, както записва Матей. В разказа на Лука Той каза: „Ти си Моят възлюбен Син, в Теб е Моето благоволение“ (Лука 3:22). Синът говореше на Отца и Отец на Сина. Молитвата въвежда Бога в житейските обстоятелства – и чрез това ние имаме общение с Него.
В Стария Завет Моисей влизаше в най-святото място в скинията на събранието (образ на небето), където говореше с Бога – и Бог с него (виж Числа 7:89). Чрез делото на Господ Исус всеки вярващ днес вече има достъп до небето. Пътят към светилището и в присъствието на Бога винаги е отворен за нас (виж Евреи 10:19)!
Не е нужно да чакаме до грабването или до времето на смъртта си, за да влезем в небето. Ние вече имаме възможност сега, всеки ден, да отидем чрез Духа в молитва до „престола на благодатта“ (Евреи 4:16). Как се явяваме там? Като тези, които са приети в благоволението на Възлюбения (виж Ефесяни 1:6 JND) – и върху които, следователно, почива цялото благоволение на Бога!
Осъзнавате ли, че има радост на небето, ако коленичите с искрено сърце тук, на земята? Има ли нещо, което ви пречи да упражнявате голямата привилегия да „влезете“ в „отвореното“ небе? Какво може да ви помогне да се наслаждавате на общението с Бога в молитва по-съзнателно и по този начин да предизвикате радост на небето?
