Пет принципа на евангелизацията *ОТ СРЕЩАТА НА ФИЛИП С ЕТИОПЕЦА*
Кои са двете основни отговорности на Църквата през 21-ви век? Същите, каквито са били и през първи век: да прославя Бога и да евангелизира света. Нека разгледаме втората отговорност. Времената са се променили, културата е различна, но посланието остава същото. Нуждата на човечеството от Спасителя все още е очевидна в днешния свят и Църквата трябва да представи отговора на тази нужда – Исус Христос. В Деяния 8 е разказана историята за служението на Филип в Самария. Въпреки че са минали 2000 години от неговото евангелизаторско служение, все още има ценни уроци, които можем да научим от него. По-долу са пет от тях.
1. Проповядвайте Христос Първият принцип на евангелизацията, който виждаме в Деяния 8:5, обяснява материала, който Филип проповядва на другите. Днес е обичайно тези, които се опитват да евангелизират, да проповядват много важни уроци в полза на слушателите. Въпреки това, Деяния 8 обяснява, че това, което Филип проповядва, е просто Христос. Никъде не се казва, че Филип е проповядвал някакъв вид деноминационализъм на самаряните. Не се казва, че Филип е проповядвал за разликите между християнството и другите религии. Деяния 8:6 казва, че множества чуха Филип и видяха неговите чудеса (Деяния 8:6). Те не бяха увлечени от цветущи проповеди за християнството, а от простата проповед за Христос.
Този принцип е важен за всеки, който има възможност да сподели историята на изкуплението на Христос. Християните са призовани да проповядват Христос – да разказват Неговата история и да обръщат сърцата към Него. Когато се опитваме да проповядваме за християнството, може да се изгубим в обясненията на практиките на една религия, вместо да се фокусираме върху Личността и делото, на които тя се основава. Това трябва да бъде най-важната информация, споделяна с другите. Обяснението кой е Христос и какво е направил Той ще спечели души и ще ни направи по-добри християни.
2. Внимавайте за Божието напътствие Друг важен принцип на евангелизацията в Деяния 8:26 е принципът да се внимава за Божието напътствие вярно и бързо. Ангел Господен говори на Филип, казвайки: „Стани и иди... към Газа... И той стана и отиде.“ Също така в стих 29 Господ нареди на Филип да се приближи до колесницата на етиопеца и Филип направи точно това. Простото послушание на Филип трябва да ни предизвика днес, докато се стремим да евангелизираме другите. Филип следваше Господното напътствие, необременен от притеснения какво ще трябва да направи и какво ще се случи. Той никога не постави под въпрос Господното напътствие да отиде в Газа.
За нас днес предизвикателството е същото: Доверяваме ли се на Господ с нашите нужди и лични чувства? Толкова е лесно да пренебрегнем Господното ръководство в живота си, защото си мислим, че ще загубим приятели, пари и други основни нужди. Писанието ни казва, че докато избираме да Му служим, Господ ще посрещне нашите нужди. Следователно, докато следваме Господното напътствие, Той ще се погрижи за останалите ни нужди, докато вървим.
Твърде често се опитваме да разберем защо Господ ни е помолил да направим нещо. След като измислим причина, лесно ни е да не изпълним дадената ни задача, използвайки извинението, че сме намерили по-добър начин да постигнем желаната цел. Или пък, може да не искаме да направим това, което ни е поискано, и затова го пренебрегваме. И в двата случая е окуражаващо да видим служението на Филип в Деяния и как той следваше Господното ръководство бързо и директно. Ако се покоряваме всеки ден на Господ, използвайки Галатяни 2:20 като наш водач, можем да бъдем по-готови и достъпни инструменти за Неговата работа: „С Христос съм разпънат; и вече не аз живея, а Христос живее в мене; а животът, който сега живея в плът, живея го чрез вяра в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“
3. Помогнете им да разберат Третият принцип на евангелизацията е в Деяния 8:30. Филип пита етиопеца дали „разбира“ какво чете в Исая 53. Това е чудесен пример как трябва да помагаме на другите да разберат вярата, която ние ценим толкова много. Твърде често нашето поколение осъжда неспасeните, когато се приближават до личността на Христос. Отговорът днес, при срещата с етиопеца, може да бъде: „Не виждаш ли, ти си причината Исус да умре. Заради твоя ужасен грях, Исус беше „ранен... смазан... отведен на заколение.“ Въпреки че това твърдение е вярно, то не е акцентът на Исая 53, който се фокусира върху жертвата, а не върху причините за нея.
Когато християните желаят да помогнат на невярващите да разберат християнската вяра, те трябва да се фокусират върху личността на Христос, както беше споменато по-рано. Докато Го представят, те трябва да го правят със смирено отношение и мотиви, които лесно се разбират като полезни, а не осъдителни. Основната причина хората да се отдръпват от християнството е отношението на самите християни. Ние искаме да бъдем помощ, а не пречка.
4. Използвайте Писанията Четвъртият принцип на евангелизацията се появява в Деяния 8:31-35, където ни се разказва за въпросите, които етиопецът задава относно пасажа от Писанието, който чете. Начинът, по който Филип обяснява историята на Исус, използвайки Писанията, трябва да ни насърчи да правим същото. Писанието е най-добрият начин да заведем друг човек при Спасителя. Този безценен инструмент понякога се пренебрегва, защото хората смятат, че е твърде труден за разбиране. Верен читател на Писанието обаче ще види, че то е „боговдъхновено и полезно“ (2 Тим. 3:16 NIV). В Деяния 8 Филип използва Писанието, за да разкаже на етиопеца за Христос. Християните трябва да смятат за свой дълг да използват Библията, Божието Слово, за да водят другите към Христос.
5. Бъдете готови навсякъде Последният принцип на евангелизацията се появява в Деяния 8:40. След като кръсти етиопеца, „Духът Господен грабна Филип... в Азот. И като минаваше, проповядваше във всички градове, докато дойде в Кесария.“ Това трябва да ни предизвика да помислим дали наистина сме усърдни като християни. Понякога си мислим, че е подходящото време да изпълняваме определени задачи за Господ, докато в други случаи същите тези задачи не се гледат твърде благоприятно. Въпреки това, когато става въпрос за споделяне на Евангелието, винаги е подходящото време! И верните вярващи ще използват всяка възможност да направят точно това. Не четем, че Филип е направил преценка относно способността на определен град да приеме Благата вест. Просто ни е казано, че той проповядва „във всички градове“ по пътя.
Могат ли вярващите днес да приемат този принцип присърце? Могат ли да помнят, че където и да отидат, те представляват Царя на царете и Господа на господарите, и Той има послание за спасение, което всеки да чуе? Това е дългът на Църквата и ние сме призовани да изпълним тази задача: „Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всяко създание“ (Марк 16:15). Трябва да помним, че Христос дойде, за да имаме живот и да го имаме в изобилие (Йоан 10:10). Този изобилен живот понякога означава да поемаме задачи, които може да не сме склонни да вършим. Но не ни е поискано да съдим молбата, ние сме призовани да правим това, което Господ иска. Затова трябва да излезем в света и да проповядваме Евангелието; не само в чужбина, но и тук – и навсякъде между тях!
Църквата днес може да научи много от историята на служението на Филип към етиопеца. Ако четем и прилагаме Писанието в живота си, ще станем по-силни, както е била ранната Църква. Трябва да помним, че с евангелизацията идва и съпротива. Но съпротивата никога не е причина да спрем да служим на Господ. Ние сме Негови служители и може да бъдем призовани да страдаме. Но в Неговото служение ще намерим по-голяма радост и удовлетворение от всичко друго, което може да осигури. И прилагането на тези пет принципа от Деяния 8:26-40 ще ни помогне да покажем на другите любовта, която Исус има към тях.
ЗА АВТОРА: Калеб Джаксън служи на Господ на пълен работен ден в административна длъжност в библейски лагер в Уисконсин, САЩ.
