Изпълнени ли сте с Духа?
Терминологията „изпълнен с Духа“ е проникнала толкова дълбоко в Църквата днес, че се създава разделение. „Имащите“ вярват, че са преживели специално изпълване с Духа след обръщането си. „Нямащите“ не са, затова „имащите“ са склонни да ги презират. От друга страна, „нямащите“ са склонни да съдят „имащите“ като емоционални, небиблейски – или по-лошо! Тази липса на единство в тялото Христово отразява провал в „опазването на единството на Духа чрез връзката на мира“ (Еф. 4:3 NIV).
Ефесяни 5:18 заповядва на всички вярващи да бъдат „изпълнени с Духа“. Какво е това изпълване и как християните знаят кога са изпълнени с Духа? Това са валидни въпроси, тъй като Ефесяни 5:18 е заповед, а не предложение. Тъй като Библията ни казва да „полагаме всички усилия“ да опазваме единството на Духа, нека изследваме Писанията, за да видим какво е това изпълване и какво не е. Надяваме се, че това ще доведе до по-голямо единство в тялото Христово. Но първо ще разгледаме какво не е изпълването с Духа.
Обитаване на Духа „Изпълването“ с Духа не е същото като „обитаването“. Обитаването се случва при обръщането, когато тялото на вярващия става „храм на Светия Дух“ (1 Кор. 6:19). В Стария Завет Светият Дух не е обитавал постоянно вярващия. Духът е идвал върху старозаветните вярващи в различни моменти, за да ги упълномощи за служение (Изх. 31:1-5; Съд. 15:14-15; 2 Лет. 15:1). Старият Завет също казва, че Духът ще си отиде, в зависимост от ситуацията или начина на живот на индивида (Съд. 16:20; Пс. 51:11).
Но с идването на Христос настъпи прекрасна промяна. Сега Духът обитава вярващия при обръщането. В Йоан 7:38-39 Исус предсказа тази благословена промяна: „Който вярва в Мене... реки от жива вода ще потекат от него. С това Той имаше предвид Духа... Дотогава Духът не беше даден, тъй като Исус още не беше прославен.“ А в Йоан 14:16-17 Господ обеща: „Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас завинаги – Духа на истината. Светът не може да Го приеме... но вие Го познавате, защото Той живее с вас и ще бъде във вас.“
Ефесяни 1:13 казва: „И вие бяхте включени в Христос, когато чухте словото на истината, благовестието на вашето спасение. Като повярвахте, бяхте запечатани в Него с печат, обещания Свети Дух.“ Всички истински вярващи са запечатани с обитаващия Свети Дух в момента, в който повярват. Забележете, че това запечатване на ефеските вярващи не се е случило след тяхното обръщане, а когато са повярвали. Забележете също, че Павел не е писал на избрани няколко вярващи (Еф. 1:1). Духът не е запечатал само някои ефески вярващи, а всички тях. Според Ефесяни 1:14, Светият Дух е даден на всички вярващи като залог за нашето бъдещо наследство. Каква по-добра гаранция бихме могли да имаме за нашето спасение и вечна сигурност?
Ако Светият Дух наистина е „печат“, Той никога няма да напусне вярващия. Божият печат не е подчинен на нашето несъвършено ходене. Духът обитава в нас, за да упълномощи новия ни живот в Христос. Второ Тимотей 1:14 ни насърчава да „пазим доброто поръчение, което ни е поверено – пазете го с помощта на Светия Дух, Който живее в нас.“ Можем да бъдем благодарни за постоянната помощ на обитаващия Дух, Който е на разположение по всяко време, за да ни упълномощи да живеем според евангелието. Така че всеки истински християнин е постоянното обиталище на Духа. Въпреки това, не всеки християнин е винаги изпълнен с Духа.
Кръщение с Духа „Изпълването“ с Духа не е същото като „кръщението“ с Духа. И кръщението с Духа не е нещо, което се случва на вярващия по определен повод след спасението. Кръщението с Духа се е случило на Петдесетница, когато се е родило тялото Христово, Църквата. По това време Светият Дух е кръстил всички вярващи в едно тяло. В 1 Коринтяни 12:12-13 четем: „Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, макар и много, са едно тяло, така е и Христос... Защото всички ние бяхме кръстени с един Дух в едно тяло.“ Може да се каже, че вярващият е кръстен „от“ или „в“ или „с“ Духа при обръщането, но е по-библейски правилно да се осъзнае, че при обръщането вярващите всъщност са въведени (или включени) в вече кръстеното тяло Христово.
Следната илюстрация може да помогне. Нов служител се присъединява или е въведен в корпорацията. Но корпорацията е била създадена (или инкорпорирана) много преди новият служител да бъде въведен в компанията. По същия начин, когато нови обърнати са въведени в тялото Христово, можем да кажем, че са кръстени в тялото, но всъщност кръщението с Духа се е случило, когато е била създадена Църквата. Йоан Кръстител предсказа това кръщение с Духа: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние. Но... Той ще ви кръсти със Светия Дух“ (Мат. 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Йоан 1:33). Исус се позова на това кръщение със Светия Дух, когато каза на учениците да чакат в Йерусалим, след като Той се възнесе (Деяния 1:4-5).
Вярно е, че на Петдесетница учениците бяха изпълнени с Духа (Деяния 2:4). Въпреки това, тяхното преживяване на изпълване с Духа не беше синоним на кръщението с Духа на Петдесетница. Дори Веселеил, старозаветен вярващ, беше изпълнен с Духа много преди да бъде предсказано кръщението с Духа (Изх. 31:3). Изпълването не трябва да се приравнява с кръщението с Духа.
Дарове на Духа Ами даровете на Духа? Това ли е смисълът на изпълването? Духовните дарове не са същото като изпълването със Светия Дух. Някои християни подчертават, че проявата на определени дарове, като говоренето на непознат език, е знак за изпълнен с Духа вярващ. Въпреки че е вярно, че на Петдесетница дарът на езици е съпътствал изпълването с Духа (Деяния 2:4), тези езици са били известни чужди езици с цел евангелизация. Хора от много различни страни са били събрани в Йерусалим за Петдесетница и дарът на езици им е позволил да чуят евангелието на собствения си език (Деяния 2:5-11). Но дарът на говорене на непознати езици не винаги е съпътствал даровете (Деяния 8:14-17).
Самото притежаване на духовни дарове не е показател за изпълване с Духа. Всички коринтянски вярващи са били кръстени от Духа (1 Кор. 12:13), но 1 Коринтяни 12:30 предполага, че не всички са говорили на езици. Освен това, 1 Коринтяни 1:7 ни казва, че местната църква в Коринт не е липсвала никакъв духовен дар. Въпреки това, не всички вярващи са били изпълнени с Духа, защото Павел ги е нарекъл „светски“ (1 Кор. 3:1-3). Нека не бъркаме притежаването на духовни дарове с изпълването с Духа. Всички християни имат поне един дар (1 Пет. 4:10), но не всички са изпълнени с Духа.
Изпълване с Духа Ако изпълването с Духа не е обитаването, не е кръщението и не трябва да се бърка с даровете, тогава какво точно означава да си изпълнен с Духа? Просто казано, това означава да си под влиянието и контрола на Духа. Ето защо в Ефесяни 5:18 е направено контрастното сравнение с изпълването с вино. Пиян човек е под контрола на виното, а изпълнен с Духа вярващ е под контрола на Духа. Това е, което характеризираше учениците на Петдесетница. Мнозина от тълпата мислеха, че са пияни (Деяния 2:13), но в този исторически ден тези ранни християни бяха напълно под контрола на Духа.
Но Писанието не учи, че те са останали напълно изпълнени до края на живота си. Може би някои от тях дори са станали определено неизпълнени легалисти, които са издигнали бариери пред работата на Духа за постигане на единство в ранната Църква. Ако изпълването с Духа беше еднократно преживяване в християнския живот, заповедта да бъдем постоянно изпълнени с Духа в Ефесяни 5:18 нямаше да има смисъл. Тя е написана в гръцкото сегашно време, което показва, че това не е еднократно преживяване, а ежедневен избор на начин на живот.
Точно както човек може да избере да бъде под контрола на алкохола, така и вярващият може да избере да бъде под контрола на Духа. Можем съзнателно да изберем да предадем мислите и действията си на Божията воля и да живеем под контрола на Духа, или можем да изберем да „обичаме света“ и собствените си егоистични желания (1 Йоан 2:15-17). Докато се предаваме на Духа, ще бъдем упълномощени да използваме духовните си дарове за Божия слава, а не за наша собствена. И животът ни все повече ще се характеризира с Божието Слово, благодарност и хармонични отношения с другите вярващи. Защо? Защото това са характеристиките на изпълнения с Духа вярващ, както се вижда в стиховете след Ефесяни 5:18.
Характеристики на изпълнения с Духа Какви са характеристиките на изпълнените с Духа вярващи? За начало, те проявяват плода на Духа в живота си: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ (Гал. 5:22-23). А в Ефесяни 5:19-21 намираме още три характеристики.
*Първо,* те „си говорят един на друг с псалми, химни и духовни песни. Пейте и възпявайте... на Господа“ (Еф. 5:19). Пеенето е прекрасен начин да се покланяме на Господа. Духовните песни съдържат думи от Писанието. Езическите вярващи не са били запознати със Стария Завет, така че пеенето на Писанието е било добър начин да го научат. Същото е вярно и днес. Много от химните, пети от ранните християни, съдържаха ученията на апостолите (като Кол. 1:15-20; Еф. 5:14; Фил. 2:6-11). Пеенето на духовни песни е външен знак за вътрешната радост на Духа (Гал. 5:22).
Колосяни 3:16 казва: „Словото Христово да обитава във вас богато... като пеете псалми, химни и духовни песни с благодарност в сърцата си.“ Изпълненият с Духа християнин е изпълнен със Словото християнин. Всъщност, Божието Слово е ключът към това да бъдеш изпълнен с Духа. Докато четем, размишляваме и пеем Божието Слово, не само ще се изграждаме във вярата си, но и мислите и действията ни все повече ще се съобразяват с Божия ум. Ще изповядваме греховете си (1 Йоан 1:9), ще бъдем по-послушни на Божието Слово (Йоан 15:10), ще се предаваме повече на Неговия контрол (Рим. 12:1-2) и все повече ще се изпразваме от себе си (Гал. 2:20).
*Второ,* изпълненият с Духа вярващ „винаги благодари на Бога Отца за всичко“ (Еф. 5:20). Той е благодарен за всичко, не защото всички житейски обстоятелства са приятни, а защото Бог контролира всичко. Бог „извършва всичко според намерението на Своята воля“ (Еф. 1:11) и „всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога“ (Рим. 8:28). Мирът на сърцето и ума е плод на Духа, който може да се види у вярващия, който може да благодари за всичко. Неблагодарните, оплакващи се или огорчени християни не са изпълнени с Духа, независимо какви духовни дарове или преживявания могат да имат, или колко доктринални знания могат да са придобили!
*Трето,* изпълнените с Духа вярващи ще „се покоряват един на друг от страхопочитание към Христос“ (Еф. 5:21). Те са безкористни и смирени в отношението си към другите. Любовта, търпението, добротата и кротостта характеризират живота им. Освен това, те признават и се покоряват на властта, която Бог е установил в Църквата и дома. Много християни имат проблеми с покоряването един на друг. Някои смятат, че местната църква трябва да се управлява по техния начин, или че семействата им трябва да се въртят около тях. Те имат проблеми с властта. Искат да „правят своето“, вместо да се съобразяват с нуждите и интересите на другите (Фил. 2:3-4). Имат отношение, което казва: „Аз съм властта тук, така че всеки трябва да се подчини на моето решение.“ Писанието казва, че те не са изпълнени с Духа.
Изпълнени ли сте с Духа? Изпълнени ли сте с Духа? Отговорът би трябвало да е по-лесен сега, след като разгледахме характеристиките на изпълнения с Духа вярващ, намерени в Божието Слово. Нека не претендираме за статус на изпълнени с Духа, ако не проявяваме плода, както и характеристиките на изпълнените с Духа вярващи. Докато се предаваме на Духа, животът ни все повече ще се характеризира с Божието Слово, благодарност и хармонични отношения.
И нека бъдем внимателни да не етикетираме други вярващи като неизпълнени с Духа, защото не отговарят на нашите изисквания. Въпреки че може да не сме съгласни по въпроса, както „имащите“, така и „нямащите“ трябва да бъдат внимателни да не презират или унижават други вярващи. Нека всички „полагаме всички усилия да опазваме единството на Духа чрез връзката на мира“ (Еф. 4:3) и нека всички се стремим да живеем под контрола на Светия Дух – тоест, да бъдем изпълнени с Духа!
От Дейвид Р. Рийд
