Потъването на Титаник (1912 г.), разтопяването на ядрения реактор в Чернобил (1986 г.), срутването на Световния търговски център (2001 г.) и разрушенията от земетресението/цунамито на японски ядрен реактор (2011 г.) принудиха инженери, архитекти и учени по света да се справят с това, което стана известно като смъртоносни провали. Всеки път правителствата ги молеха да препроектират структури, които няма да се провалят.
Когато погледнем живота си, виждаме провали, които са причинили болка, страдание и загуба. Но също така трябва да видим как да коригираме тези провали за бъдещо благословение. Знаем, че трябва да се променим, но как да преодолеем греховните навици, които противоречат на библейските стандарти? Този въпрос е тревожил вярващите през вековете. Докато четем Словото, научаваме как да избягваме онези провали, които са пречили на другите. Павел пише това за провалите на израилтяните в пустинята: „Тези неща се случиха като примери, за да ни предпазят от това да насочваме сърцата си към зли неща, както те направиха“ (1 Коринтяни 10:6 NIV).
Апостол Йоан посочи основните недостатъци на характера, които причиняват провал, когато написа следното: „Всичко в света – желанията на грешния човек, похотта на очите му и хвалбата с това, което има и прави – не идва от Отца, а от света“ (1 Йоан 2:16). Знаем, че всички тези греховни практики нарушават святостта на Отца. В същата част на своето послание Йоан също заяви: „Не обичайте света, нито нещата в света. Ако някой обича света, любовта на Отца не е в него.“ Голяма част от проблема е свързана с взаимоотношенията. Наистина ли обичаме Отца? Йоан продължава да прави друго сравнение: „Светът и неговите желания преминават, но човекът, който върши Божията воля, живее вечно“ (1 Йоан 2:15,17).
Всеки от нас трябва да си зададе тези въпроси: Приоритет ли е Божията воля в живота ми? Мисля ли само за тук и сега и просто се опитвам да задоволя собствените си желания? Или мисля за напредъка си към това да стана по-подобен на Христос, за „преобразяване в Неговия образ с все по-голяма слава“ (2 Коринтяни 3:18)? Изглежда ли това извън нашия обсег? Павел се е чувствал по същия начин относно това духовно предизвикателство, когато е попитал: „Кой е равен на такава задача?“ (2 Коринтяни 2:16).
Последни провали
Последните провали на известни проповедници като Джими Суагарт, Джим Бейкър и Тед Хагард донесоха позор на Господа, на самите тях и на вярващите навсякъде. Тези мъже бяха покварени именно в областите, описани в 1 Йоан 2:15-17. Тяхната похот за позиция, власт и богатство доведе до морални провали, които натъжиха всички вярващи. Може да са се поучили от провала си, но на каква цена?
В Библията Божията мъдрост се вижда в начина, по който Той е работил със Своите служители през вековете. Той не само е описвал техните победи, но е включвал и техните провали. Той ни позволява да погледнем назад и да видим как и защо са се провалили – и след това са се възстановили. Докато разглеждаме някои примери, лесно можем да видим, че природата на човека не се е променила, въпреки че времената са се променили драстично. Техните истории ни помагат да се поучим от техните грешки и да развием по-близка връзка с Господа. Нека разгледаме някои от тях.
Провалът на Авраам
Авраам демонстрира изключителна вяра в Бога: „Чрез вяра Авраам, когато беше призован да отиде на място, което по-късно щеше да получи като наследство, се покори и отиде, въпреки че не знаеше къде отива“ (Евреи 11:8). Но когато настъпи глад, той взе нещата в свои ръце и потърси убежище в Египет. Вместо да защити жена си, той се поддаде на страховете си и каза на фараоновите хора, че тя е негова сестра. Ако не беше Божията намеса, той щеше да загуби жена си (Битие 12:10-20).
Бог обеща на Авраам и Сара, че ще създадат народ. Но вместо търпеливо да чака раждането на сина, когото Бог беше обещал, Авраам се поддаде на предложението на Сара да вземе нейната слугиня, за да роди обещания син. Раждането на Исмаил от Агар причини голяма скръб на Сара и оттогава е трън в плътта на Израел (Битие 16).
В крайна сметка Бог потвърди обещанието Си на Авраам и на много стара възраст Исаак се роди на Сара. Отново се видя вярата на Авраам в Бога: „Без да отслабва във вярата си, той се изправи пред факта, че тялото му беше почти мъртво... и че утробата на Сара също беше мъртва. И все пак той не се поколеба чрез неверие относно Божието обещание, но беше укрепен във вярата си и отдаде слава на Бога, като беше напълно убеден, че Бог има силата да направи това, което беше обещал. Ето защо „това му беше вменено за праведност“ (Римляни 4:19-22; Битие 15:6).
Знаете, че изпитването на вашата вяра развива търпение. Търпението трябва да завърши своята работа, за да бъдете зрели и завършени. (Яков 1:3-4)
Често се проваляме в християнския си път, защото нетърпеливо поемаме нещата в свои ръце. Това е област, в която често се провалям. Да бъда импулсивен и да искам да свърша нещата сега е причината да правя грешки и да наранявам другите. Божието време е най-доброто и ще има моменти, когато трябва да „бъдем силни и да се ободрим и да чакаме Господа“ (Псалм 27:14). Нашето нетърпение често допринася за нашия провал; но провалът трябва да ни доведе на колене в покаяние, в подчинение на Господа и с по-дълбоко разбиране за Божията велика любов, благодат и грижа.
Провалът на Илия
Пророк Илия говори силно на цар Ахав и предизвика 450 пророци на Ваал и 400 пророци на Ашера на дуел с огън (3 Царе 18:19). Илия се моли за суша (която продължи три години и половина) и след като лъжливите пророци се провалиха жалко да призоват огън върху жертвата, Илия се помоли и огън от небето погълна жертвата и каменния олтар, върху който беше положена. След като лъжливите пророци бяха убити, той се помоли за дъжд и за кратко време се появи облак и заваля проливен дъжд. Какви духовни победи за Илия и Израел!
Човек би си помислил, че след всички тези победи Илия няма да се страхува от нищо. Но когато Езавел заплаши да го убие, той се уплаши, избяга от града и се помоли да умре (3 Царе 19:1-9). Бог изпрати ангел, който го насърчи и му даде храна и почивка, преди да го изпрати на пътешествие до планината Хорив. Там Господ го попита: „Какво правиш тук?“ Илия, все още съжалявайки се, каза на Бога, че смята, че е единственият останал пророк и сега други се опитват да го убият. В тишината на това място Илия имаше нова среща с Бога, Който не само му говори, но и го натовари с бъдеща служба.
Понякога, когато служим на Господа, нещата не вървят така, както си мислим, че трябва, и се обезсърчаваме и искаме да се откажем. Обезсърчението е едно от основните оръжия на Сатана за възпрепятстване на Божието дело. Когато ни обземе, ние обвиняваме Бога, че не прави нещата по нашия начин, и обвиняваме Неговия народ за липсата на подкрепа за нашите проекти. Но вместо да се отказваме, трябва да намерим тази „Божия планина“, където можем да бъдем тихи, да четем Словото и да се молим. Там ще чуем Божия „нежен шепот“, който ще ни помогне да се пренасочим към Неговите планове и да продължим с обновена сила (3 Царе 19:8-12).
Провалът на Давид
Давид беше силен водач, когото Бог нарече „човек по Своето сърце“ (1 Царе 13:14). Той се страхуваше от Бога, покоряваше Му се и беше направен цар на Израел с голяма власт и лична слава. Въпреки това, той също беше човек като нас. По време, когато трябваше да води в битка, Давид беше у дома на балкона си, наблюдавайки как красива жена се къпе (2 Царе 11). Вместо да се отвърне, той накара слуга да я доведе при него и извърши прелюбодеяние. Неговата гордост, скука и лоша преценка доведоха до грях. Когато Витсавее каза на Давид, че е бременна, той се опита да накара съпруга ѝ Урия да се върне у дома от битка в опит да прикрие греха си. Но когато този план се провали, той уреди да бъде убит. Едно нещо доведе до друго и Давид скоро се оказа извън общение с Бога и напълно нещастен (Псалм 32:3-6).
Едва след като се покая, започна процесът на възстановяване. Виждаме стъпките към покаянието и възстановяването на Давид в Псалм 51: той изповяда греха си (1-4); поиска очистване (7-9); помоли Бога да създаде в него ново сърце (10); молеше Бога да възстанови радостта от спасението му (12). С разбито сърце и съкрушен дух той беше възстановен и отново можеше да принася жертви и всеизгаряния (17-19). Можем да следваме същите тези стъпки, докато се покайваме и търсим обновено общение с Бога: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9).
Провалът на Петър
Апостол Петър беше човек, който обичаше Бога и следваше Исус през цялото Му земно служение. Той често изразяваше мнението си с ентусиазъм, който го характеризираше. Но и той беше човек. Докато Господ подготвяше учениците Си за предстоящата Си смърт, Петър каза, че ще Го последва дори до смърт, ако е необходимо. Господ нежно поправи Петър и го предупреди, че всъщност ще Го отрече три пъти, преди петелът да пропее на зазоряване. Петър отхвърли тази идея, както и другите ученици (Матей 26:33-35). Петър наистина последва Господа отдалеч до двореца на първосвещеника и скоро беше предизвикан три пъти относно връзката си с Него. Както Господ предсказа, той Го отрече три пъти. Когато петелът пропя и Исус погледна Петър, той „заплака горчиво“ (Матей 26:75; Лука 22:61-62).
Петър изпита ужасен срам, че се е провалил толкова жалко, особено след като толкова силно заяви, че никога няма да отрече своя Господ. Едва след като остана сам с Господа след Възкресението и при среща на морския бряг (Йоан 20:19-23; 21:15-19), Петър беше възстановен и получи прошката на Господа. Петър продължи да става водач в Църквата при нейното създаване и да проповядва послания, които щяха да доведат до спасението на хиляди (Деяния 2:41). Когато има покаяние и изповед, Бог ни възстановява и използва нашите провали за Своя слава и наше поучение.
Провалът на Йоан Марк
Йоан Марк беше ученик, който имаше своите провали, точно както и ние. Въпреки че не знаем причините, поради които той реши да напусне Павел и Варнава по време на първото им мисионерско пътуване, той се отказа; и Павел не искаше да го вземе на второто им пътуване. Това предизвика разрив между двамата водачи; Варнава взе Йоан Марк със себе си, докато Павел избра Сила да го придружава (Деяния 15:36-40). Въпреки този провал, Йоан Марк по-късно стана помощник на апостол Петър и също беше избран от Бога да напише евангелието, което носи неговото име. Каквито и да са били по-ранните му провали, години по-късно, когато Павел беше в затвор, той всъщност даде на Тимотей тези инструкции: „Вземи Марк и го доведи със себе си, защото той ми е полезен в моето служение“ (2 Тимотей 4:11).
Какво можем да научим
Тези няколко библейски примера трябва да ни насърчат, докато се стремим да вървим по начин, който е угоден на Господа. Ще продължим да се проваляме по един или друг начин, но трябва да се поучим от нашите провали, както направи онзи „голям облак от свидетели“ (Евреи 12:1-2), които ни предшестваха. Ще разберем, че се води духовна битка и единственото ни спасение е силата на Светия Дух, Който живее в нас.
Ако сега страдате от провал, не се отказвайте. Осъзнайте, че има стъпки, които можете да предприемете, за да „живеете живот, достоен за Господа и... да Му угодите във всяко отношение“ (Колосяни 1:10). Отделяйте време всеки ден да четете Божието Слово, да слушате Неговия глас и да разговаряте с Него в молитва. В крайна сметка ще можете да приложите тези думи на Йоан към живота си: „Пиша ви, млади мъже, защото сте силни, и Божието Слово живее във вас, и сте победили злия“ (1 Йоан 2:14). И ще можете да кажете с Павел: „Всичко мога чрез Този, Който ми дава сила“ (Филипяни 4:13).
Най-голямата пречка за успеха е страхът от провал!
