ПЕТЪР —
Какво си направил?
Петре? Петре! Къде си? Какво си направил?
Като чувате тези въпроси, какво е първото ви впечатление? Дали е: „О, какво е направил грешно сега?“ Или е: „О, трябва да намеря Петър, за да му благодаря, че е толкова мил “? За съжаление, често мислим най-лошото и особено когато разглеждаме ученика Петър, не е ли точно това, което си мислим? Почти веднага си спомняме няколко от грешките [недоразуменията] на Петър, които изискваха вниманието на Господа. Въпреки че това може да е вярно, моля, обърнете внимание, че всяка от тях предоставя прекрасна възможност за поучение.
Петър потъна
Почти всеки знае за това, че Петър откъсна очи от Господ Исус и потъна в бурните води на Галилейското езеро (Матей 14:22-33). Инцидентът винаги ме е впечатлявал и е предизвиквал по-дълбоко уважение към този ученик. Да, той се нуждаеше от намесата на Господа, за да го спаси от удавяне, но нека разгледаме положителните неща, на които тази ситуация може да ни научи.
Фактите
От всички ученици в лодката само Петър излезе да посрещне Господа, за да бъде по-близо до Него.
Той е единственият човек (освен Господа), който наистина е ходил по вода (която не е била замръзнала).
Когато потъна, той ни научи на съвършената молитва за нашите нужди: „Господи, спаси ме!“
След като се помоли, той доказа, че Господ Исус спасява тези, които Го призовават.
Уроците
Има моменти, когато можем да се възползваме от възможността да излезем от зоната си на комфорт, да се изправим и публично да покажем любовта си към Христос.
Няма данни Петър някога да е споменавал опита си да ходи по вода. Вместо да се хвали с това, което е направил, Петър е говорил за славата и величието на своя Господ (2 Петрово 1:16-18).
Когато потъваше, Петър извика: „Господи, спаси ме.“ Без съмнение той погледна към Господа. Какъв пример! Когато сме в нужда, най-доброто нещо, което трябва да направим веднага, е да погледнем нагоре и да Го призовем.
Чрез този инцидент Петър предоставя добър сценарий за евангелско послание. Той също така помага на вярващия, който откъсва очи от Господа и започва да потъва във водите на беди и отчаяние. В нашите лични преживявания спасението може да не дойде толкова бързо, колкото в този случай. Но Господ знае, чува и винаги е там за нас – на разположение да помогне. Понякога може дори да се наложи да потънем малко по-дълбоко, за да научим, че не можем да правим нещата сами... но Той е обещал, че нищо не може да застане между Него и Неговото дете (Римляни 8:35-39).
Петър падна
Мнозина биха сметнали Петър за човек, който „действа без да мисли“. Той е имал добри намерения във всичките си действия, но понякога е показвал, че всъщност не познава себе си. Виждаме това в едно от неговите погрешни твърдения: „Дори и да трябва да умра с Теб, пак няма да Те отрека“ (Матей 26:33-35 KJV). Той все още е трябвало да научи важен урок: „духът е бодър, но плътта е немощна“ (Матей 26:41). И както всички знаем, в нощта, когато Господ Исус беше предаден от Юда, Петър отрече своя скъпоценен Учител три пъти – дори проклинайки и кълнейки се – казвайки: „Не познавам този човек, за когото говорите“ (Марк 14:71). Какво можем да научим от това най-нещастно събитие?
Фактите
Господ познаваше характера на Петър, както и сърцето му и какво ще се случи. Преди това събитие Той можеше да каже: „Но Аз се молих за теб, за да не отслабне вярата ти; и когато се обърнеш, укрепи братята си“ (Лука 22:32).
- Въпреки че Петър мислеше, че може да бъде различен и никога да не отрече своя Господ, той се провали ужасно.
- Когато този любим ученик осъзна какво е направил, виждайки своя Господ, докато Той гледаше Петър, той излезе и плака горчиво.
- Този, който отрече своя Господ, по-късно беше използван, за да доведе много от своите еврейски братя до спасение (Деяния 2:41). Той също така успя да укрепи своите съученици, като предостави насоки в Църквата (Деяния 1:15-26) и утеха на изморените (Деяния 5:15-16).
- ### Уроците
Нищо не изненадва Господа – Той знае „края от началото“ (Исая 46:10). Но Той може да ни остави да се провалим, за да разберем какви сме всъщност. Нашият Велик Първосвещеник не се моли Петър да бъде опазен от изпитанието, а да премине през него с по-силна вяра и отдаденост. Подобно на това, Господ Исус може да ни остави да се провалим в някое изпитание или изкушение, за да можем и ние да се поучим от него и да излезем от него като по-силни, по-състрадателни християни. Обърнете внимание на това: Никога повече не виждаме Петър да отрича своя Господ и всъщност му беше позволено да умре, както твърдеше, че ще умре – като свидетел за Този, който го обичаше и даде Себе Си за него.
- Никога не знаем наистина какво зло сме способни да направим. В края на краищата, „сърцето е измамливо повече от всичко и отчаяно зло: кой може да го познае“ (Еремия 17:9)? Важно е да осъзнаем, че точно в момента, в който чувстваме, че никога не можем да паднем, точно там изкусителят може да ни накара да се спънем!
- Когато имаме нужда от нея, колко е хубаво да имаме лоша съвест – каквото и да я предизвиква. В случая на Петър това беше погледът на Господа. Когато Давид съгреши, беше необходима намесата на пророк Натан, за да посочи неговите прегрешения и да предизвика работа в душата му (Виж 2 Царе 12:1-7). Само когато наистина осъзнаем какво сме направили и последствията от това, съвестта може да докосне сърцата ни до покаяние и коригиращи действия: „Защото скръбта по Бога произвежда покаяние за спасение, за което не се съжалява“ (2 Коринтяни 7:10).
- Господ Исус не отхвърля или се отрича от хора, които са Го провалили. Той се занимава с тях (1 Коринтяни 15:5; Йоан 21:15-17) и може да ги промени в полезни съдове за Негова чест.
- Не е ли удивително, че толкова често се фокусираме върху грешките на другите хора, вместо върху техните положителни страни. Когато мислим за Петър, твърде бързо се сещаме за тези два инцидента, а всъщност има толкова много прекрасни неща, които могат да бъдат приписани на този скъп човек. Сред другите неща, той беше:
Първият избран за ученик (Матей 4:18, Марк 3:14-16) и един от тримата най-близки до Господа (Матей 17:1);
- Този, който отговори на въпрос с фундаменталното твърдение: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16);
- Този, който получи ключовете на небесното царство (Матей 16:19);
- Първият, който ходи по вода (Матей 14:29) и по-късно този, който скочи от лодката, за да бъде близо до възкръсналия Христос (Йоан 21:7);
- Първият евангелист с посланието на Христовото евангелие (Деяния 2:14-41);
- Главният говорител на Църквата за спасението на евреите (Галатяни 2:7-8); и
- Той написа две от книгите на Библията.
- След като разгледахме тези събития, лесно е да се види, че е имало някои много прекрасни резултати от историческите (може би не толкова негативни) събития на Петър. Те предоставят уроци относно характера на човека – включително вас и мен – и относно Божията благодат.
Размисли за настоящите провали
Познавате ли духовен водач или старейшина, човек със специална вяра или Божие дете (включително и себе си), който се е провалил в своя духовен път? Може би е време наистина да анализирате цялата ситуация с положително отношение и да не гледате само на негативите на грешката. Трябва да се зададат следните въпроси със смирен дух:
Какво можем да научим от този провал?
- Какво може да се направи, за да се постигне резултат, който почита Христос от тези ситуации?
- Какви изводи трябва да приложим в собствения си живот?
- Освен това, както Господ се моли за Петър (Лука 22:32), ние трябва да се молим за тези, които Му служат в специална лидерска и пасторска роля (и за себе си), Господ да ги запази (и нас) лично верни. Дори ако има потъване или падане, можем да се молим за възстановяване и духовна работа в душата, която отново би позволила възможност за видима, полезна служба (Лука 22:32).
И накрая, помнете, че Петър стана много продуктивен за Господа, въпреки че не беше съвършен и дори отново се провали, изисквайки благочестиво порицание (Галатяни 2:11-14). О, дано Господ да работи чрез нас за благословение на другите, като същевременно сме отворени за благочестива корекция, когато имаме нужда от нея.
От Ханк Блок″ } ] }
