От тези стихове разбираме, че Господ Исус е страдал и умрял извън стените на Йерусалим, еврейския религиозен център, чиито характеристики са били физически храм, организирано свещенство и физически жертви – външни неща, които Господ не търси днес. Ние като истински вярващи сме обиталището на Бога; всички ние сме свещеници, които имат свободен достъп до Неговото присъствие и принасяме духовни жертви: плода на устните си, изливането на нашите покланящи се сърца. Сега сме събрани не на физическо място, а при Личност, която е центърът и обектът, Господ Исус Христос, с една власт, Божието слово, и един наставник, Светият Дух.
Когато Моисей получи плочите на закона, дадени му от Бога, и слезе от планината, след като беше в Божието присъствие, той видя греха в лагера на Израел и не остана в лагера, където Божията святост беше нарушена. Въпреки че те бяха Божият народ, той се отдели от тях и премести шатрата си извън, далеч от лагера; и онези, които искаха да се срещнат с Господа, също отидоха в тази шатра за срещи, която беше извън лагера.
Тъй като ни е казано да излезем при Господ Исус извън лагера, трябва ли да се присъединяваме към днешния религиозен лагер, участвайки и сътрудничейки с това, което знаем, че не е според Неговото слово? Нека бъдем помощ на нашите братя и сестри, които може да не разбират желанието на Господа да се отделим от това, което не е според Неговото слово, като не присъстваме, не участваме или не сътрудничим с тях и техните религиозни системи, въпреки че може да има укор, както е преживял Господ.
