Мислите ли, че ще искаме да говорим за себе си, когато стигнем на небето? Сигурен съм, че когато славата озари сърцата ни, няма да говорим за нищо друго освен за Христос. Ако съм в скръб и някой говори за света, това развеселява ли сърцето? Не! Но ако говори за Христос и цялата Му слава, сърцето веднага получава утеха. Защо толкова се дразним от себе си, толкова сме обезпокоени в духа? И защо толкова малко се чува за Христос, Който ни е довел дотам, че да получим целия ум на Бога и на небето? Бих искал мисълта за живия Христос на небето да бъде единственият обект пред душата, така че да бъдем заети само с Христос. Може ли да има липса на радост? О, не! Христос умря за мен. Липса на слава? О, не! Аз съм едно с Него отдясно на Бога.
Но често, дори когато на Христос се дава голямо място, хората забравят, че трябва да бъде само Христос, а не себе си. Ако съм зает с Христос, къде са моите собствени мисли, моите собствени планове? Може да дадем голямо място на Христос и на Божия план, но да забравим, че нашите собствени енергии вървят срещу Христос. Ако сте оживени, трябва да очаквате да умирате ежедневно, да оставите всичките си собствени планове и енергии да умрат. Човешката енергия ме свързва с нещата тук долу, но никога не ме води към Христос.
Ако вие и аз тръгнем тази седмица, изпълнени с вяра в силата на Светия Дух, заети с Христос, кое от нашите собствени неща би останало? Ние бихме Го следвали като малък съд, теглен от голям; и не само това, но нашето общение, радост и слава биха били изцяло в Него, защото ние сме Негов благословен народ. О, за благодат сега да Му служим и да Го следваме! О, да ходим тук долу според мястото на благословение, в което се намираме!
