„А целта на поръчението е любов от чисто сърце, от добра съвест и от нелицемерна вяра“ (1 Тимотей 1:5).
Колко желателно е да се отнасяме вярно към себе си, като съдим всичко пред Бога, което е от нас самите. И същевременно да виждаме, че истината, такава, каквато е в Исус, прониква в цялото сърце и оформя и изгражда живота; че чувствата са управлявани и характерът е формиран от надеждата за Неговото идване.
Пазете нежна съвест. Помнете това – всичко, което ни прави неподходящи за християнски задължения, което охлажда плама на предаността, което ни прави неразположени да четем Писанията или да се молим, всичко, с което не бихме могли да се занимаваме с напълно чиста съвест в присъствието на отхвърлен и страдащ Спасител, не е за нас.
Удоволствията, забавленията, развлеченията, за които не можем да благодарим на Бога, трябва да се избягват. Когато мисълта за Бога, за Христос, за Неговото идване, за съдийския престол, пада като студена сянка върху това, което наричаме наслада, ние сме извън правилното си място. Нека бягаме от това.
Нека никога не отиваме там, където не можем да помолим Бога да отиде с нас. Нека никога не бъдем намерени там, където не можем да действаме така, както Христос би искал от нас. Нека прекарваме всеки ден като поклонници, съзнателно по пътя към своето небесно наследство. Нека се стремим към по-тясно общение с Исус.
Нека Божията любов царува в сърцата ни; и така ще бъдем опазени от хиляди капани, ще проявяваме свята последователност и ще притежаваме мир и радост, които надминават всяко разбиране.
