По време на посещение в Латинска Америка срещнахме двойка, която заедно със сина си служеше на Господа в болниците в столицата. Те разпространяваха евангелска литература в много части на болницата, дори в много опасната зона, където се лекуваха пациенти с COVID-19. Имаха огромни възможности да служат по физически и духовен начин на тези, които буквално бяха в последните дни от живота си, а когато мнозина починаха, те помагаха при премахването на телата. Тази служба им даде много възможности да проповядват евангелието на тези умиращи пациенти, както и на персонала, който се възхищаваше на тяхната служба. По Божия воля синът, млад мъж на двадесет години, беше прибран у дома при Него – този млад мъж беше сияйно свидетелство. Родителите продължават да служат на Господа, служейки на другите, както на вярващи, така и на невярващи.
Колко малко разбираме и практикуваме полагането на живота си за братята! Често четем Филипяни 2:5–11, което представя Господа като наш съвършен пример; обаче понякога пропускаме предишните стихове: „Нека нищо не става от партизанство или от суетна слава, но със смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си. Нека всеки от вас гледа не само на своите си интереси, но и на интересите на другите“ (ст. 3–4).
Практикуваме ли това в брачните си отношения? Правим ли това в събранието, като отстъпваме, почитаме, подчиняваме се и ценим другите? Знаем много стихове наизуст, но знаем ли ги в сърцето си? Нека обичаме на дело и в истина!
