Какво означава Божията любов за нас?
Нашата любов към Бога зависи от това доколко оценяваме дълбочината на Неговата любов към нас. Това е илюстрирано от срещата на Исус с проститутката, която Го помаза с миро, и връзката Му с Мария и Марта (Лука 7:36-50; Йоан 11:1-44).
Един грешник идва при Исус Симон, фарисей и юдейски религиозен водач, организира пиршество, за да осмее Исус, като изпита способността Му да знае бъдещето и да чете мислите на хората (Лука 7:39). Той беше богат и уважаван, така че поканените бяха от висшето общество, докато Исус беше дърводелец. На Исус вероятно е било отредено най-ниското място на масата без обичайните любезности: краката Му не са били измити, главата Му не е била помазана с масло и не Му е била дадена въвеждаща целувка.
Присъстващите на пиршеството били смутени, когато в стаята влязла жена – проститутка, „която живееше греховен живот в този град“ (Лука 7:37 NIV). Мъжете биха останали безмълвни; тя беше последният човек, с когото биха общували. Хората биха насърчили децата си да израснат като Симон, а не като тази грешница.
Жената се приближила до Исус и направила нещо странно. Тя не проговорила. Просто плачела, сълзите ѝ мокрели краката на Исус. След това коленичила и използвала косата си, за да избърше краката Му. Тя също така изляла миро върху тях. Симон сигурно се е чудил: „Какво прави тази грешница в къщата ми?“ Той си помислил: „Ако този човек беше пророк, Той щеше да знае... тя е... грешница.“
Исус знаел какво мисли Симон и казал: „Симоне, имам нещо да ти кажа... Двама мъже дължали пари на един лихвар. Единият му дължал 500 денария, а другият – 50. Никой от тях нямал пари да му върне, затова той отменил дълговете и на двамата. Сега кой от тях ще го обича повече?“ Здравият разум ни казва кой би бил по-благодарен за прошката. Симон знаел, тъй като бил изучавал Закона.
Божията любов събужда нашата любов Тогава Исус направил нещо, което шокирало Симон. Той му казал: „Виждаш ли тази жена? Аз влязох в къщата ти. Ти не Ми даде вода за краката Ми, но тя намокри краката Ми със сълзите си и ги избърса с косата си. Ти не Ми даде целувка, но тази жена, откакто влязох, не е спряла да целува краката Ми. Ти не помаза главата Ми с масло, но тя изля миро върху краката Ми“ (Лука 7:44-46).
Симон не успял да разпознае, че макар тя да била най-голямата грешница, тя знаела, че състоянието ѝ я отделя от Бога. Тя знаела, че не може да направи нищо, за да подобри положението си. Но тя също така знаела, че Исус предлага благодат, изцелява куци, възкресява мъртви и утешава ранени. Тя знаела, че Неговата благодат ще бъде достатъчна. Тя разпознала състоянието си, отишла при Исус и заплакала. Сълзите ѝ изразявали, че тя не може да направи нищо за себе си – но „тя обичаше много“. И Исус ѝ простил (Лука 7:47-50).
Осъзнаването на нашето състояние и факта, че не можем да си помогнем сами, събужда нашата любов към Христос. Само чрез Неговата смърт на Голготския кръст можем да имаме вечен живот. Признаването на степента на нашия грях е първата стъпка.
Всеки път, когато се съмнявам в Божията любов, отивам на кръста. Сатана винаги ми навява такива въпроси: „Как може Бог да ми позволи да премина през това? Защо Бог отнема някого, когото обичам? Защо Бог не ми помага в тази ситуация? Наистина ли Бог ме обича?“ Когато той прави това, аз казвам: „Сатана, ела с мен на Голгота.“ Там виждам степента на Божията любов. Там виждам къде бях преди Христос и къде съм, откакто Той се справи с греха ми. Библията казва, че всички наши грехове – минали, настоящи и бъдещи – вече са простени. Светият Дух казва: „Няма вече да ги помня“ (Евреи 10:17). Няма значение колко далеч сме се отклонили, Той ще ни прости.
Познаваме ли някой друг, който би направил същото? Има много добри хора, които ни прощават повече от веднъж. Но какво ще стане, ако продължаваме да ги нараняваме? Няма ли търпението им да се изчерпи? Не е ли чудесно да знаем, че Божието търпение никога не се изчерпва? И не е ли чудесно да „вкусим и видим, че Господ е благ“ (Пс. 34:8). Когато станем Негови деца, ние сме Негови за вечността и нищо, което сме направили, не може да промени това. Тази истина събужда нашата любов към Него. Тя премахва желанието ни да грешим. Тя ни води да посветим живота си на Бога.
Божията любов поддържа нашата любов Когато за първи път станем християни, искаме да дадем всичко от себе си за Бога. Но след това страстта ни започва да избледнява. Защо? Как можем да я спрем? Можем да се поучим от примера на Мария и Марта, които бяха добри приятелки на Исус (Лука 10:38-42). Мария седеше в краката на Исус, „слушайки какво казва Той“. Докато проститутката дойде в краката на Исус като грешница, осъзнаваща Христовата любов, Мария седеше в краката Му, за да научи повече за Неговата любов. Те общуваха заедно. Марта беше разстроена, защото Мария не помагаше в кухнята. Но Исус ѝ каза: „Само едно е необходимо. Мария е избрала по-доброто.“
Понякога правенето на неща за Бога се превръща в бреме. Отиваме на църква, мислейки си: „Боже, правя това, защото трябва.“ Правим неща, но страстта е изчезнала, защото не седим в краката Му.
Сякаш Исус казва на Марта: „Наслаждавам се на компанията ти. Искам да те опозная. И искам ти да Ме опознаеш.“ Това беше разликата между Мария и Марта: Мария общуваше с Господа и научи повече за Неговата любов. Любовта на Мария се поддържаше. Исус също искаше Марта да прекарва време с Него, за да може любовта ѝ да се поддържа. Това е, което Бог иска от нас днес. Прекарахме ли време с Господа тази сутрин? Имахме ли молитвен разговор с Него? Позволяваме ли Му да бъде част от живота ни? Или просто сме заети да правим неща за Него?
Обичаме да прекарваме време със семейството и приятелите си. Не трябва ли да правим същото с Исус? Докато не приемем Неговата покана за приятелство, няма да можем да поддържаме любовта си и тя ще избледнее. Ще се отдалечим от Бога, ако не прекарваме време с Него. Исус ни помага да поддържаме любовта си, като е наш Спасител и Приятел. Можем да седим в краката Му по всяко време (Йоан 15:15).
Божията любов задълбочава нашата любов Господ прави и нещо друго. Мария и Марта бяха съсипани, когато Лазар умря (Йоан 11:1-44). Те изпратиха съобщение на Исус: „Този, когото обичаш, е болен.“ Когато Той стигна до Витания, видя Мария, Марта и хората да плачат, и Той също заплака. Те казаха: „Вижте колко го е обичал.“ Но не мисля, че това е единствената причина Исус да плаче. Той знаеше, че Лазар ще бъде възкресен. Той също плака за Мария и Марта: „Когато Исус я видя да плаче... Той се развълнува дълбоко и... заплака“ (Йоан 11:33-35).
Когато нещата са трудни и чувстваме, че не можем да вземем правилните решения, Исус идва при нас. Веднъж имаше голямо състезание, което хиляди хора гледаха. Атлетът, който беше фаворит за победа, водеше, докато не скъса мускул на крака си и падна близо до финалната линия. Тълпата беше смаяна. Той се опита да стане, но отново падна. Тогава баща му напусна трибуната и изтича при атлета. Той носеше тениска с надпис: „Прегърнахте ли сина си днес?“ и шапка Nike с надпис: „Просто го направете!“ Той вдигна сина си и каза: „Не е нужно да правиш това, състезанието свърши.“ Синът му умоляваше: „Трябва да завърша състезанието!“ Бащата каза със състрадание: „Добре, сине, ще завършим заедно.“ Той пренесе сина си през финалната линия, докато тълпата аплодираше.
Какво подтикна този баща да помогне на сина си? Дали защото печелеше? Не. Той беше подтикнат да помогне, когато видя сина си в нужда. Същото е и с Бога. Когато вървим добре, Той аплодира: „Продължавайте! Бягайте добре!“ Той е на наша страна. Но когато паднем и сме в беда, Той казва: „Аз съм тук! Ще те вдигна и ще те пренеса.“
Трябва да сте готови да завършите състезанието с Негова помощ. Исус дойде при Мария и Марта и разговаря, ходеше и плачеше с тях. Той знаеше през какво преминават (Евреи 4:15). Той знае и нашите борби. Той разбира и ще бъде с нас. Просто трябва да Му позволим да ни прегърне. Ако позволим на Исус да ни помогне, Той ще превърне скръбта ни в радост. Защо? Защото сме преживели Неговата доброта. Трудни времена ще дойдат. Ще Му позволим ли да ги превърне в радостни в Своето време?
Влюбване В краката на Исус научаваме за Неговата любов и там тя се събужда и расте. В краката Му Той превръща скръбта ни в радост и задълбочава любовта ни. Ако практикуваме това ежедневно, ще можем да кажем: „Влюбен съм в Исус.“
Влюбени ли сте в Него? Позволявате ли на Бога да събуди, поддържа и задълбочи любовта ви към Него? Проличава ли това във връзката ви с другите?
ЗА АВТОРА: Питър Ишак е млад мъж, който участва в мисионерски екип, който използва спорта, за да донесе любовта на Исус на затворници в Сидни и другаде в Австралия.
