*Уроци от*ВИТЛЕЕМ
*„Счупена тръстика няма да пречупи и димящ фитил няма да угаси. Вярно ще донесе правосъдие.“ Исая 42:3 NIV*
Исая 42 е пророческа глава, която описва характера и делото на нашия Месия. Богатата образност говори както за духовните, така и за личните измерения на целия ни живот, но има специално отношение към онези, които участват в помирителна работа между израелци и палестинци.
Всъщност, сред онези, за които насилието и безнадеждността в Близкия изток са местни новини, разбирането, че „счупена тръстика Той няма да пречупи и димящ фитил Той няма да угаси“, е особено трогателно. То не само ни напомня, че нашият Спасител дава надежда и обещава справедливост, но и че Неговите пътища са нежни. И без това напомняне може да изберем различен път.
В крайна сметка, гласовете на конфликта ни заобикалят. Силите на екстремизма и ветровете на гнева изглежда са във въздуха, който дишаме. Горчивината и негодуванието изпълват почти всяко сърце. Което означава, че две от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени, са вътрешни.
Първото идва от приятели и семейство, които смятат, че нашето желание за помирение води до опасни компромиси и отстъпки. Второто идва от собственото ни сърце: „Правилно ли постъпвам? Как мога да обичам врага си, без да предам народа си? Защо да търся прошка, когато те търсят отмъщение? Наистина ли имам ясна представа какво се случва?“ Следването на Христос в земята на Неговото раждане е много трудно.
За вярващия, който се стреми да изпълни заповедите и примера на нашия Месия – да обича дори враговете си – тези вътрешни и външни напрежения могат да доведат до сломеност. И все пак в сломеността Духът служи, и носи и поддържа живот.
Самите думи, които Исая използва – „счупена тръстика“ и „димящ фитил“ – предполагат, че Бог знае нашите борби и колко крехка е ситуацията. Те предполагат, че изходът виси на няколко влакна и че пламъкът е на път да угасне. И все пак те също така дават надежда, защото обещават, че тези последни нишки няма да се скъсат и дори трепкаща свещ няма да угасне.
Като човек, който е прекарал живота си в служения на помирение, намирам самия избор на тръстика за значим. Това е скромно и просто растение, съвсем не като мощното и величествено кедрово дърво. Но такава е природата на нашата работа. Светът гледа на силните и могъщите, за да сложат край на конфликта, и осмива нашите приказки за прошка и любов. Но те също търсеха мощен и военно могъщ спасител, а вместо това срещнаха Исус, който беше кротък и смирен.
Този пасаж в Исая описва Духа на Месия като дух на възстановяване. Това е езикът, който трябва да приемем. Напомня ни се, че Бог изпрати Своя Дух в свят, който беше жесток и бунтовен. И с нежен глас Той ни покани да се помирим с Него и един с друг. Външните напрежения и вътрешната сломеност може да предполагат различен път. Но ние трябва да следваме примера на нашия Спасител, който носи надежда и живот.
ЗА АВТОРА: Салим Мунайер и семейството му живеят в интегриран квартал в Йерусалим, където той служи както като декан на библейски колеж, така и като директор на служение за помирение. Той владее свободно английски, иврит и арабски и е в центъра на инициативи за помирение от двадесет години.
ЗАБЕЛЕЖКА: Тази статия е препечатана с разрешение от „Надежда за отчаян свят“, CISF (Християнска международна фондация за стипендии), Лейк Форест, Илинойс, 2003 г.
