Модели за верния християнин
„Пострадай с мене като добър войник на Христос Исус. Никой войник, който е на служба, не се заплита в житейски дела, за да угоди на онзи, който го е записал за войник. И също така, ако някой се състезава като атлет, той не печели наградата, освен ако не се състезава според правилата. Трудолюбивият земеделец трябва пръв да получи своя дял от реколтата.“ 2 Тимотей 2:3-6 NASB
Второ Тимотей е последната кореспонденция, която имаме от апостол Павел. Тя е написана до Тимотей около 66 г. сл. Хр. Римското преследване на християните вече е започнало. Император Нерон е обвинил християните за големия пожар през 64 г. и го е използвал като извинение да хвърли много от тях на зверовете на арената. Записано е, че Нерон дори е използвал християни като човешки факли, за да осветява спортни събития в императорските градини. По това време Павел е бил в затвора, очаквайки смъртната си присъда (2 Тимотей 4:6-7). От тъмница в Рим Павел написва последното си писмо до Тимотей, своя „възлюбен син“ във вярата (2 Тимотей 1:2; Филипяни 2:19-22).
Тимотей е бил доведен до Господа чрез служението на Павел около 20 години по-рано, най-вероятно когато е бил тийнейджър. Оттогава между Павел и Тимотей се е развила духовна връзка баща-син. Павел е учил Тимотей на великите доктрини на вярата. Тимотей е придружавал Павел в мисионерски пътувания. Тимотей не се е отклонил пред трудностите и преследванията. Той не се е отказал, когато Павел е бил затворен в Кесария от 58-60 г. (Деяния 23-26). Той не се е прибрал вкъщи, когато Павел е бил изпратен като затворник в Рим. Той е останал близо до своя духовен баща, докато Павел е бил под арест в Рим от 61-63 г. (Деяния 27-28).
Почти сигурно е, че Павел е бил освободен от първото си затворничество и е продължил мисионерските си пътувания от 63-65 г. Тимотей е вървял с него като един от верните сътрудници на Павел. Известно време преди повторното му арестуване от римските власти, Тимотей е бил делегиран от апостола да остане в Ефес, за да помага в пастируването на тамошната църква. 2 Тимотей 1:4 може да се отнася до раздялата със сълзи между Павел и Тимотей по това време. Павел продължил пътуванията си и като верен баща написал първото си писмо до Тимотей с наставления и насърчение. Той продължил смело да провъзгласява Благата вест, че Исус (а не Цезар) е Господ, където и да отиде из цялата империя. Разбира се, не след дълго Павел отново бил арестуван и изпратен обратно в Рим. Окован като престъпник, той бил поставен в тъмницата, за да чака процеса си (2 Тимотей 1:16; 2:9). В тази студена и самотна килия Павел копнеел да види отново верния Тимотей, преди да умре (2 Тимотей 1:4; 4:9). Не знаем дали Тимотей е стигнал до Рим, преди Павел да бъде мъченически убит. Надеждна традиция показва, че скоро след като Павел е написал 2 Тимотей, той е бил обезглавен заради вярата си в Исус Христос.
През тези последни дни в затвора Павел размишляваше за трудния път, който предстои на младата Църква. Не само че ще има повече физически преследвания отвън, но ще има и духовно отстъпление отвътре (2 Тимотей 3). Вече мнозина се бяха отвърнали от пълното послание, което Павел проповядваше (2 Тимотей 1:15). С това пророческо прозрение Павел написа последното си писмо до Тимотей, насърчавайки го да остане непоколебим във вярата. Въпреки предстоящите преследвания и ереси, на Тимотей беше казано да „проповядва Словото“ и да „изпълни служението си“ (2 Тимотей 4:1-5). Павел беше загрижен чистото и пълно евангелие на Исус Христос да бъде предадено от верни християни като Тимотей, без да бъде променяно или разводнявано (2 Тимотей 1:13-14; 2:1-2). За да подчертае решаващата отговорност на Тимотей, Павел даде на сина си няколко модела за следване. Тези модели на верния християнин се намират във 2 Тимотей 2.
Връзки баща-син
Преди да преминем към моделите, нека разгледаме ценния и практичен урок от връзката баща-син между Павел и Тимотей. Растящите християни се нуждаят от „Павловци“ и „Тимотеевци“. Връзките Павел-Тимотей са полезни и библейски. Има ли Павел в живота ви? Ако не, намерете по-зрял християнин, който би бил готов да ви съветва, учи и постоянно да се моли за вас (2 Тимотей 1:3).
Имате ли един или двама по-млади „Тимотеевци“, които наставлявате във вярата? Бог ви е дал уникалната привилегия да бъдете духовен баща (или майка) на този по-млад християнин във вашето училище, квартал или църква.
В 2 Тимотей 2:3-6 намираме три модела, които растящият християнин трябва да следва: войникът, атлетът и земеделецът. Всеки от тези модели ни показва определен аспект от живота на верния християнин, който трябва да следваме. Бог не е поставил тези модели случайно в Своето Слово, само за да добави малко цвят! Всеки модел е там, за да ни покаже нещо, което Бог очаква да види в живота на християнина.
Войникът
Ключът в модела на войника е жертвата (2:3-4). Това не е американски войник, който „се присъединява към армията, за да види света“, а по-скоро римски войник, който е пожертвал всичко, за да угоди на своя император. Добрият войник е пожертвал лесния живот, сигурния живот и независимия живот. Павел със сигурност е отговарял на този модел през целия си живот на жертвена служба за Господа. Сега войникът Тимотей е бил насърчен да направи същото. И Бог очаква да види някаква жертва в живота на всеки християнин.
Той не ни е дал този модел само за да му се възхищаваме, но и за да го следваме. Животът на лекота, сигурност и независимост не е животът на добър войник на Исус Христос. Верният християнин трябва да е готов да пожертва част от времето си. Големите банкови сметки и светските кариери могат да донесат земна сигурност, но те не са белези на войници в Господната армия. Добрият войник не „прави каквото си иска“, а вместо това жертва своята независимост и се подчинява на своя командир. Ние войници ли сме, които са готови да се жертват?
Атлетът
Конкретният атлет, който се има предвид тук, е гръцкият маратонец (2:5). Изисквал се е живот на дисциплина, докато този атлет се е подготвял за гръцките игри (предшественикът на днешните Олимпийски игри). Часове и часове бягане и дисциплиниран начин на живот са били необходими, ако атлетът е искал да се състезава успешно. Сериозният атлет днес знае какво представлява дисциплинираното обучение. Приложението е очевидно. Трябва да бъдем дисциплинирани в нашия християнски живот. Правилата за обучение могат да включват ставане рано всеки ден, за да четем Божието Слово и да се молим. Запомнянето на Писанието и споделянето на вярата ни с нехристияни също включва здравословна дисциплина. Мнозина от нас са „извън форма“, защото не сме дисциплинирани в нашето обучение.
Атлетът трябва да бъде дисциплиниран не само в тренировките, но и в бягането. Той трябва да се състезава според правилата на състезанието, както и да тренира според тренировъчен режим. Представете си гръцки бегач, който влиза на препълнения стадион, за да завърши последната обиколка на дългия маратон. Когато стига до последния завой, той все още е на 25 ярда зад водещия бегач. Той осъзнава, че не може да го настигне, затова пресича полето, за да пресече финалната линия пръв. Но няма награда! Венецът трябва да отиде при дисциплинирания бегач.
Колко вярно е това в християнския живот. Каква полза има моето християнско свидетелство в университета, ако мамя на изпити? Какъв християнин съм, ако удобно „забравям“ да си плащам дълговете или задържам парите, когато съм бил погрешно таксуван по-малко? Каква полза има моят дисциплиниран живот на запаметяване на Писанието, ако не съм дисциплиниран в начина, по който всъщност бягам състезанието? Бог очаква от мен да бъда като атлета, който печели наградата – дисциплиниран в тренировките и бягането!
Земеделецът
Друг модел, който Павел дава на Тимотей, е този на трудолюбивия земеделец (2:6). Ключовата идея в модела на земеделеца е трудът. Животът на земеделеца по времето на Павел (и все още днес) се характеризира с усилен труд. Трудът на земеделеца е особено значим, защото винаги се извършва с търпение, насочено към жътвата. Усилената работа по подготовката на земята, засаждането на семената, отглеждането и поливането на нежните растения изисква търпение. В земеделието няма незабавни резултати. И целта на целия този търпелив труд е жътвата. Това е същността на земеделието. Какви уроци за нас!
Господ очаква от нас да работим усилено в службата си за Него, въпреки че може да няма „незабавен успех“. Трудът на християнина в Божието поле понякога е обезсърчаващ. Понякога е необходимо свръхтърпение, за да се посее семето на Божието Слово и да се отгледат младенците в Христос. Но жътвата прави всичко това да си струва. Каква радост е за трудолюбивия християнин да види Словото, което е посял, да пусне корени и накрая да доведе до силен, плодоносен християнин. Това означава за християнина да „получи своя дял от реколтата“. И наградата не свършва на земята!
Павел дава и други модели на Тимотей във втората глава. Можете ли да ги намерите всички? Те са включени в Божието Слово като образци, които всички християни да следват. Трябва да признаем, че през повечето време сме като войници в мирно време, атлети през уикенда и градинари в задния двор. Бог търси войници, които се жертват, атлети, които са дисциплинирани, и земеделци, които се трудят.
