Юли/Август 2017 г. – Списание „Благодат и Истина“
*ВЪПРОС:* Хората правят широки твърдения за преживяванията си в рая, когато са били близо до смъртта. Като се има предвид 2 Коринтяни 12:2-4, какво трябва да вярваме?
*„Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години – дали в тяло, не зная, или вън от тяло, не зная, Бог знае – такъв човек беше грабнат до третото небе. И познавам такъв човек – дали в тяло, или вън от тяло, не зная, Бог знае – как беше грабнат в Рая и чу неизказани думи, които не е позволено на човек да изговори.“ – 2 Коринтяни 12:2-4 NKJV*
*ОТГОВОР:* Добре е да не се заблуждаваме от твърдения за преживявания близо до смъртта, направени извън Божието Слово. Когато четем този пасаж от Писанието в неговия контекст, виждаме колко внимателно апостолът говори за това преживяване близо до смъртта или след смъртта. Връщайки се към предишната глава, намираме Павел да защитава служението си срещу атаките на „лъжливи апостоли, измамни работници, които се преобразяват в Христови апостоли“ (11:13), които са се опитвали да го дискредитират него и служението му. Той не иска да се хвали със себе си, но воден от Светия Дух, той говори за това, което е претърпял заради Господа до този момент – списък от страдания, на които се възхищаваме.
Павел продължава да казва: „Ако трябва да се хваля, ще се хваля с нещата, които се отнасят до моята немощ“ (ст. 30). Той говори първо за унижението, че е трябвало да бъде спуснат в кош през прозорец в стената на Дамаск, за да избегне арест. След това стига до темата за виденията и откровенията от Господа. Той говори много внимателно, наричайки себе си просто „един човек в Христос“. Четиринадесет години по-рано, вероятно в Листра, където е бил пребит с камъни (ст. 25; Деяния 14:8-20), той е имал чудното преживяване, споменато във 2 Коринтяни 12. Той не може да каже дали е бил в тяло или извън тяло – Бог знае; но този човек в Христос е бил грабнат до третото небе – обиталището или жилището на Бога. Там той „чу неизказани думи, които не е позволено на човек да изговори“ (JND).
За разлика от онези, които днес твърдят, че са имали прекрасни преживявания близо до смъртта, не намираме апостол Павел да споменава своето преживяване до 14 години по-късно. Противно на такива твърдения, това, което този „човек в Христос“ е чул, той нито е могъл, нито му е било позволено да изрази с думи. Всъщност, за да не се възгордее от преживяванията си, той казва, че му е бил даден „трън в плътта“, за да го измъчва (ст. 7). Това очевидно е било болезнено унизително физическо неразположение или слабост от някакъв вид, чиято природа не ни е казана. То е било от Сатана, но Сатана може да отиде само дотам, докъдето Бог му позволи да отиде срещу Божия народ. Много е възможно това да е било едно от нещата, които другите са посочвали, когато са нападали Павел, опитвайки се да го омаловажат.
Павел пише, че се е молил три пъти, умолявайки Господа то да се оттегли от него. Господ не отнема проблема. Вместо това Той е казал на Своя страдащ слуга: „Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в немощ“ (ст. 9 NKJV). Това апостолът намира за скъпоценно. В резултат на това той казва, че с радост ще се хвали със своите немощи, за да почива върху него силата на Христос. Той продължава да казва: „Затова благоволявам в немощи, в оскърбления, в нужди, в гонения, в притеснения, заради Христос. Защото, когато съм слаб, тогава съм силен“ (ст. 10).
Преживяването на Павел, когато е бил грабнат до третото небе, не е било повод за хвалба от негова страна. Това, което е преживял там, той не е могъл или не му е било позволено да говори за него. Променил ли е Бог Своите пътища или Своите принципи оттогава? Трябва ли сега да приемаме твърденията на онези, които твърдят, че са имали красиви преживявания близо до смъртта? Вярващи ли са те? Не можем да отречем, че Бог е способен да даде на Своите деца прекрасни преживявания, но с каква цел: да се хвалят, да правят пари, да пишат книги за рая или да надминат апостол Павел?
В тези глави от 2 Коринтяни Павел посочва, че Сатана се преобразява в ангел на светлината и че слугите на Сатана по подобен начин се опитват да се представят за служители на праведността. Когато неспасeни хора правят твърдения за своите преживявания близо до смъртта, тези преживявания обикновено се представят като прекрасни сцени на светлина, красота и спокойствие. Божието Слово не говори за такива сцени като бъдещето на неспасeните. Тези преживявания без съмнение идват от съвсем друг източник, от бащата на лъжите, който се преобразява в ангел на светлината.
Имаме малко разбиране за това колко голяма е неговата сила на измама, но Божието Слово ясно показва, че силата на Сатана надхвърля нашето разбиране. Нашият Господ Исус победи Дявола на Голгота, но този Зъл все още има власт в този свят. Само Бог може да постави границите, отвъд които той не може да отиде. Нека си спомним също, че Бог забрани на Своя земен народ Израел да има нещо общо с царството на духовете. Такива неща са опасни и за християните.
Отново, Павел не се е опитвал да се възползва от своето преживяване. Той е бил смирен от него и от последствията, които Бог е счел за необходими, за да го предпази от горделиво възвисяване след това. Но той също така е придобил скъпоценното преживяване да научи, че Божията сила се проявява напълно в неговата слабост. Бог е поставил това преживяване на апостол Павел в Своето Слово, за да можем да се поучим от него и да бъдем предпазени от занимаване със сатанински измами – колкото и примамливи да изглеждат те.
Отговорил Юджийн П. Ведър, младши.
