Смеем ли да забравим?
Елегията на главния виночерпец Тогава главният виночерпец проговори на фараона, казвайки:
- „Днес си спомням грешките си.“*
- Битие 41:9*
Смеем ли да забравим, о, Боже, смеем ли да забравим? Няма ли да спрем в продължително учудване още Да размишляваме върху Този, Който каза: „Правете това, докато си спомняте, че някога бях мъртъв, За да живеете с Мен и никога да не умрете, Когато се върна в слава от висините.“ Смеем ли да забравим страданията на Неговата душа, Когато вълни се разбиваха и бушуващи води се търкаляха Върху безпомощната Му форма, когато на кръста Той се гърчеше и трепереше, за да изкупи изгубените? Кой тогава би посмял да отрече: „Той понесе за мен Онези три вечни часа на агония“? Смеем ли да забравим, трябва ли да забравим толкова скоро Тази безслънчева сцена на полунощен мрак по пладне? Звездите от скръб скриха плачещите си очи, Луната от ужас избяга от почернелите небеса, Когато отмъстителен гръм, мълния, горящ град, Горещ като ада, валяха върху тази толкова крехка форма. Кой може да забрави и да не си спомни отново Стигийската тъмнина, тартарската болка, Когато от тази тъмна бездна се чу молбата: „Боже Мой, защо си Ме изоставил така?“ Спомнете си това, Той беше изоставен така, Защото всички ние изоставихме Бога отдавна! Смеем ли да забравим, че Бог забрави вината ни Завинаги, когато нашите аленочервени грехове убиха Неговия безгрешен, страдащ Син, Който не можеше да умре, Освен за други, които, принудени да викат: „О, Боже, смили се над грешната ми душа“, Намериха мир най-накрая, когато Христос ги изцели. Тогава нека ядем хляба и пием виното, Докато дойде Той, Който е живата лоза, Жезълът на безкрайния живот, живият хляб, Който изпълни душите ни завинаги, когато се хранехме С Неговата плът и кръв чрез вяра, за да можем Вечно да пеем: „Той умря за мен!“ От Том Съмърхил
