Понякога, когато четем Библията, имаме склонност да преминаваме през думи, без да разглеждаме тяхното духовно значение. Това е напълно разбираемо, защото сме склонни да бъдем безразлични към някои неща поради тяхната познатост. Вярвам, че това е случаят с думата „достъп“. Тя се появява само три пъти в Новия Завет: Римляни 5:2; Ефесяни 2:18; 3:12. Това е много обикновена дума, но колко много ни разкрива за Божията благодат!
Думата в оригиналния език означава „допускане или подход“; първоначално е имала идеята за достъп до присъствието на цар. Добър пример за това е, когато персийският цар Асуир насочил златния си скиптър към Естер, доказателство за нейното приемане от него (Ест. 5:2).
„Достъпът“, споменат в Римляни 5:1–2, е плод на оправданието. Ние сме оправдани чрез вяра и имаме мир с Бога. Чрез нашия Господ Исус Христос имаме този достъп. Първо, трябва да отбележим, че думите „имаме“ са в перфектно време, което означава, че сме получили и продължаваме да притежаваме достъп. Достъпът, който имаме, не е еднократно или случайно нещо, а постоянен и непроменящ се. Този достъп ни въвежда в състояние на благодат или благоволение (срв. Еф. 1:6 jnd). Второ, Павел казва „стоим“ в това благоволение или благодат. Това е в продължително време, което означава, че нашето положение е постоянно; то е постоянното място на всички вярващи.
Оценяваме ли това прекрасно Божие благоволение? Ежедневно ли влизаме в Неговото присъствие в молитва поради постоянния достъп, който имаме и в който стоим? Нека бъде така, все повече и повече.
