Може би един от най-ранните външни признаци на вътрешен упадък у християнина е готовността да се извинява от живот на посвещение на Господа. Човешкият ум лесно може да си представи или да измисли препятствия пред безкористния и богоугоден живот, и когато това се поддаде, вместо да се придържа към истината на всяка цена, лесно се намира място за удобство. Когато изгубим авторитета на Словото върху съвестта си, че „за вас е дадено заради Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ (Филипяни 1:29), лесно можем да мислим за личното си удобство и да станем слаби и безпомощни по отношение на божествените неща. В такова състояние ние не само сме оставили първата си любов, но сме се отвърнали от онези, които стоят за Божията истина на всяка цена. И все пак, колкото и странно да звучи, при целия този упадък и безразличие към честта на Господа, „мързеливецът е по-мъдър в собственото си въображение от седем мъже, които могат да дадат разумна причина“ (Притчи 26:16).
Признаци на леност
Друг признак на мързеливия човек е, че той не пече това, което е уловил на лов (Притчи 12:27). Той може да общува с Божиите светии, да слуша Словото, проповядвано със свежест и сила, и дори може да бъде поразен от неговата благодат и пригодност за него самия, но когато се оттегли, той е толкова погълнат от земни неща, че не проявява по-нататъшен интерес към него. Като ловджийска награда, то не му носи никаква реална полза, защото е твърде мързелив, за да се занимава с него, като медитира върху истината за настоящата си полза. Да четеш или да слушаш Словото е едно, но да „медитираш върху него ден и нощ“ за ползата на душата си е друго.
Казано ни е също, че „пътят на мързеливия е като трънен плет“ (Притчи 15:1). Докато един духовен и усърден християнин може да се опита да се приближи до събрат вярващ в това състояние, той в крайна сметка може да заключи, че само Бог може да пробие „трънения плет.“ Колко вярно е казано също: „Който е мързелив в работата си, е брат на този, който е голям прахосник“ (Притчи 18:9). Пропускат се възможности за почитане на Господа и средствата, поверени на нашето управление, се използват неправилно; времето се губи, а здравето и силата се прахосват в рутината или забавленията на този настоящ зъл век. Каква е вредата от това или онова? – казва мързеливият човек, без да мисли, че някой, който е практически жив за Бога и търси Неговата слава, никога не би задал такъв въпрос.
Наслада от любовта
Когато не успяваме да се наслаждаваме на Божията любов и когато самият Христос вече не е обект и надежда на сърцата ни, започваме да бъдем лениви християни. Ако е така, колко сериозно и изследващо е предупреждението, което ни увещава да бдим и да се молим, за да не влезем в изкушение. Мисълта на някои е: „Знам, че съм спасен“, но дали си даваме сметка, че ако Божият Дух е огорчен или угасен от нашия живот и поведение, можем да изгубим утехата и насладата от такива скъпоценни истини и дори да забравим, че сме спасени…….
Писанията, които разгледахме, имат предимно индивидуално приложение, но Божието събрание се състои от индивиди; невъзможно е да бъдем прави с Бога в корпоративен смисъл, освен ако не сме такива индивидуално. Събрание, събрано в Господното име, винаги ще проявява моралните качества на тези, които го съставляват индивидуално. Тук отново Писанието ни напомня, че „от много леност сградата се руши; и от бездействието на ръцете къщата пропада“ (Еклисиаст 10:18). Където има усърдие в Господното служение и верен живот от тези, които очакват Неговото идване, там обикновено се намира утеха и благословение колективно. Но където главното е познанието на Писанието, съчетано с липса на усърдна и обединена молитва, там ще има малко проявена духовна грижа за Христовите членове и животът и силата на събранието ще изчезнат.
Духовна леност
Отново сме увещавани за това от мъдрия човек. Той казва,
„Минах покрай нивата на мързеливеца… и ето, тя цялата беше обрасла с тръни, и коприва беше покрила лицето й, и каменната й стена беше съборена“ (Притчи 24:30–31).
Тук виждаме „тръни“, емблема на Божието недоволство, вместо дърветата от Неговото собствено насаждение; „коприва“ вместо плодоносни клони; и „каменната стена“ на разделението, някога здрава, но сега „съборена“, така че лесно се намират лоши асоциации вътре и зли натрапници не са изключени. Всичко това се проследява до духовна леност.
Но ние можем да погледнем нагоре и да насърчим сърцата си в Бога, докато се препоръчваме един на друг „на Бога и на словото на Неговата благодат“ (Деяния 20:32); Неговата бащинска любов не е намаляла. Господ все още е с нас и всички Негови ресурси са отворени за вярата. Така че можем да се увещаваме един друг да бъдем „постоянни, непоколебими, винаги изобилстващи в Господното дело, тъй като знаете, че трудът ви не е напразен в Господа“ (1 Коринтяни 15:58).
