От: Л.М. Грант
„3 Царе 12:24“
Силата на греха в нас е твърде голяма, за да може някой от нас да я победи. Разбира се, невярващите непрекъснато отстъпват пред този жесток враг на душите. Те са роби на греха и обикновено предпочитат да е така. Те не са отговорни за това, че имат тази греховна природа; тя е наследена от Адам. Но те са отговорни за това, че позволяват тя да се изразява чрез грешене. Всяка душа под небето е лично отговорна за собствените си грехове и Бог не допуска никакви извинения или сянка на оправдание за това. И все пак, най-честата измама на човешките сърца е да обвиняват нещо или някой друг за злото, което сами са извършили. Това е една от отблъскващите характеристики на тази греховна природа. Такова нечестно прикриване е самата причина, поради която душите не намират избавление от греха.
Първо, човек трябва да се изправи пред греховете си като своя лична вина, ако иска да намери прошка.
„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Тази вина трябва да бъде премахната първо, преди изобщо да можем да разберем как Бог се справя с нашата греховна природа. Защото греховната природа не е наша отговорност, но нашата вина е; тоест, вина заради греховните деяния, които сме извършили, и които само кръвта на Христос, пролята на Голгота, е достатъчна да премахне пред Бога. Личната вяра в Господ Исус Христос, като велика жертва за нашите грехове, е абсолютното изискване за тази прошка и оправдание. Защото Бог предлага това „на всички“, но то е приложимо само за „всички, които вярват“ в Неговия Син (Рим. 3:22).
Но е напълно възможно тази прошка да бъде позната, с придружаващата я истинска вяра и благодарност към Бога, и все пак в опита си вярващият да намери дълбоко страдание и объркване, осъзнавайки, че все още в него е тази омразна греховна природа, която избухва в действие при най-малкия повод, силно повлияна от изкушението, така че твърде често вярващият отстъпва и се оказва победен и нещастен. Римляни 6 и 7 се занимават особено с този въпрос. Защото Бог знае добре през какво преминава душата и е осигурил съвършена грижа, за да се справи с това. Нека тогава честно да желаем да знаем Неговия отговор и да го научим добре от Неговото слово. Тук отбелязваме няколко изключителни точки за сериозно разглеждане:
Преодоляване на греховната природа
Разпознайте греха като враг
Разпознайте този ужасен принцип „грях“ като враг. За невярващия грехът е негов господар; но грехът няма власт над вярващия, който е под благодат (Рим. 6:15). Христос е Господарят на вярващия, а грехът е негов порочен враг, който се опитва да го победи и унищожи. Нито е добродетел да подценяваме силата на врага. Неговата сила е ужасно голяма; но нашият Господар е безкрайно по-велик. Тези две точки трябва да бъдат дълбоко запечатани в нас.
- Застанете на страната на своя Господар
Застанете изцяло на страната на своя истински Господар срещу греха, който е както Негов, така и ваш враг. Това означава, че не трябва да се оправдавате ни най-малко за това, че сте отстъпили пред греха, нито да обвинявате за това нещо или някой друг; но обвинявайте себе си изцяло за това. Нека се подчертае, че това е жизненоважен въпрос, защото твърде много хора се провалят, като не поемат честно пълната вина за своите провали. Обърнете внимание на Рим. 6:21 и сравнете Йов 33:27-28.
- Считайте себе си мъртви за греха
Считайте (или бройте) себе си мъртви за греха и живи за Бога в Христос Исус, нашия Господ (Рим. 6:11). Имаме пълно право да правим това, защото Бог счита смъртта на Христос за наша смърт; това е абсолютен, установен факт в Божиите очи, че вярващите „са умрели с Христос“ (Рим. 6:8) и следователно са умрели за греха (ст. 2). Ако грехът следователно представя своето коварно изкушение на ума ви, правилно е да отговорите: „Не: аз съм умрял за това.“ Вие сте по-скоро живи за Бога сега: в Него е вашият истински живот, а не в греха.
- Предайте се на Бога
Предайте се на Бога като някой, който е оживял от мъртвите (Рим. 6:13). Не вашата решителност ще ви предпази от греха, а подчинението на Единствения, Който е способен да ви предпази от него. Помнете, че след като сте умрели с Христос, сега сте живи от мъртвите, от другата страна на смъртта, където Христос е в Божията слава. Вашият живот е там. Ако преди не сте влизали в Божието присъствие, за да направите съзнателната стъпка да се предадете на Него, то направете го без забавяне. Със сигурност няма сила за вас никъде другаде.
- Предайте членовете си на Бога
Предайте членовете си като оръдия на праведност на Бога (Рим. 6:13). Да се предадем самите ние е първо: това трябва да стане веднъж завинаги. Но членовете говорят за детайлите на нашия живот: нашия ум (какво мислим), нашите очи (какво виждаме), нашите уши (какво чуваме), устни (какво казваме), ръце (какво правим), крака (къде отиваме) и т.н. Първите три от тях са пасивни, но те са дълбоко основни за всичко, което излиза от нас. „Мислете за горното“ (Кол. 3:2), където е нашият живот. Ако мислите ни са за полезни неща (Фил. 4:8), това силно ще повлияе на нашите действия. Що се отнася до виждането и чуването, трябва постоянно да сме нащрек. Лот, виждайки и чувайки, беше измъчван в душата си ден след ден от мръсните разговори на нечестивите (2 Пет. 2:7,8). Ако осигуряваме за плътта по начина, по който той го е правил, чрез приятелства с нечестивите, или дори чрез телевизия или радио, позволявайки на зли разговори да влизат в домовете ни, не можем да не бъдем повлияни от това. Нека очите ни по-скоро съзерцават чисто удовлетворяващата красота на Господ Исус, а ушите ни да пият Неговото скъпоценно слово.
- Всички тези детайли трябва да ни интересуват да бъдат предавани на Бога ден след ден. Това означава постоянно упражнение в общение с Него, както в размисъл върху Неговото слово, така и в молитва, заедно със самооценката, която това правилно ще произведе.
Свобода в Христос Исус
Но глава 7 показва, че човек може да желае всичко това честно, но все пак да му липсва свободата на истинско избавление, защото очите му са насочени към собствените му усилия да поддържа правилен стандарт, тоест, в разглеждания случай, стандарт за спазване на закона. Но трябва да осъзнаем, че сме също толкова мъртви за закона, колкото и за греха. Законът не може да бъде стандарт за изкупения с кръвта на Христос. В това трябва да научим, че законът на Духа, който е законът на живота в Христос Исус, ни е освободил от закона на греха и смъртта (Рим. 8:2). Божият Дух във вярващия е нов управляващ принцип в скъпоценна свобода.
И към това се добавя фактът, че самият Христос е стандартът на вярващия, Христос е неговият Обект (8:3,4), за да ангажира сърцето и ума му, така че той има право да гледа изцяло извън себе си и собственото си греховно сърце, за да намери съвършен покой в съзерцаването на красотата и съвършенството на Божия Син. Христос е направил това, което законът не можеше да направи, и което ние не можехме да направим. Ние почиваме в това и Му се доверяваме просто за всичко. Нашата стара греховна природа не се променя, но имаме право да я забравим и да се отвърнем напълно от нея, в признателност към Един, Който е върховен над нея и е достатъчен да изпълни сърцата ни с хвала за вечността.
Нуждаем се от Него за всяка стъпка по пътя: нуждаем се от Неговия Дух: нуждаем се от Неговото слово: защото нямаме сила и нямаме защита в себе си. Но в Него има съвършенство на достатъчност; и докато Му се наслаждаваме, ще процъфтяваме и ще даваме плод. Това е истинска свобода, истински мир, истинска радост. Нека никой вярващ не се задоволява с по-малко.
Греховете вече не са мое бреме, (Римляни 1 до 5:11)
Адам вече не е моя глава; (Римляни 5:12 до 21)
Грехът никога повече не е мой господар, (Римляни 6)
И за претенциите на закона аз съм мъртъв. (Римляни 7, 8)
Сега Христос е благословеното бреме на сърцето ми, (Римляни 5:1-11)
И Христос моята безсмъртна Глава, (Римляни 5:12-21)
Моят милостив, даряващ благодат Господар; (Римляни 6)
Докато, за плод, от Неговия Дух съм воден. (Римляни 7, 8)
