Възход – юли/август 2018 г. — Списание „Благодат и истина“
Божията праведност в Римляни
След като започва писмото с кратко въведение (Рим. 1:1-15), апостол Павел представя основната си теза на своите читатели в Рим. Тя е за Божието послание на добра вест и Неговата сила за спасение (ст. 16-17). Павел пише: „Защото в него се открива Божията правда от вяра във вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“ (ст. 17, НКИ). Това кратко, но важно изявление казва нещо за Бога, Неговото изговорено и писано Слово и как хората ги приемат.
Посланието, което Павел е призован да предаде, предполага, че Бог винаги е прав1, или справедлив, независимо дали в Своята личност – това, което Той е в Себе Си, триединният Бог – или в това, което казва и прави. С други думи, в Божиите планове, действия, правителствени отношения и комуникации Той е 100% прав. Следователно, когато Бог обявява грешника за виновен и осъден, Той е прав. Като Създател, Той е установил правилата и е напълно справедлив в Своите изисквания; и Той е уникално квалифициран да съди.
В речта си пред гръцките водачи в Атина (Деяния 17:22-31) апостолът показва, че единственият истински Бог е:
Създателят,
- Поддържащият,
- Владетелят на вселената (дори контролиращ човешката история),
- Бог-Спасител, и
- Върховният Съдия.
- Този пасаж, който ви предлагам да прочетете, засяга нуждата на човека да вярва в отговор на това, което Бог казва. Той предполага необходимостта от вяра и доверие в Него. Всички тези въпроси и още много други са обсъдени подробно в книгата Римляни, послание, което може да бъде наречено „трактат2 за Бога и Неговата праведност“.
Някои предистория Първата книга на Библията, Битие, описва великолепното Божие творение и специалната връзка на човека с Бога (Битие 1-2). Скоро след това много неща са унищожени от успешната атака на Сатана с коварни лъжи, както и чрез непокорството на Адам и Ева и последвалото им падане в грях (Битие 3). Това има последствия за цялата човешка раса и нейната непосредствена и крайна история, но Бог не е без ресурси. Той донася жертва, невинна заместница, която заема мястото на Адам и Ева. И двамата вярват на Бога, Който, преди да ги изгони от градината в Своята праведна присъда (ст. 24), ги облича с кожите на невинното животно-жертва (ст. 21), което е картина на „дрехите на спасението... [и] мантията на праведността“ (Исая 61:10).
Резюме на Римляни Пишейки над 4000 години след грехопадението, Павел показва, че Бог е прав в Своята присъда, че „всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Рим. 3:23). Въпреки това, когато някой от падналото човечество се обърне към Бога с истинско покаяние и Бог го обяви за „праведен“, Бог все още е прав!
Павел развива темата за праведността по следния начин. Цялата човешка раса произлиза от тримата сина на Ной, Хам, Яфет и Сим (Битие 9), и Павел показва, че те са знаели истината, но скоро са я потиснали в неправедност (Рим. 1:18-20). Това е малко след като Бог се е разкрил като праведен Съдия в Ноевия потоп. Потомците на Хам (Битие 10:6-20) са описани в Римляни 1:21-32, на Яфет (Битие 10:2-5) в Римляни 2:1-16, и на Сим (Битие 10:21-30; 11:10-32) в Римляни 2:17-3:20.
Колкото повече е получил човек, толкова по-отговорен е той пред Бога. Този принцип е демонстриран в обвинението, че всички са под Божия съд и осъдени, но най-суровите термини се използват за евреите, които произлизат от Сим. Евреите, както знаем от Писанието, са получили, или са имали, най-много светлина.
Ето кратък преглед на Римляни, освен предговора (1:1-17), послеписа (16:17-24) и доксологията (16:25-27):
Грешните хора се нуждаят от Божията праведност (1:18-3:20).
- Бог е осигурил праведност чрез Христовата жертва (3:21-26).
- Праведността се получава чрез вяра (3:27-4:25).
- Праведността се преживява в душата (5:1-8:17).
- Праведността е гарантирана в донасянето на постоянно благословение (8:18-39).
- Праведността се вижда в Божия суверенитет и пътища, без да се пренебрегва Израел и човешката отговорност. Това включва Божиите диспенсационни отношения, с важни уроци за нас (Рим. 9-11).
- Праведността се проявява в преобразени животи (Рим. 12-16).
- Въпреки опозицията – отговор към Бога Божиите мисли са оспорвани от човека и по тази причина апостолът въвежда реторични въпроси с думите: „Какво да кажем тогава?“ Отговорът е очевиден всеки от седемте пъти (Рим. 3:5, 4:1, 6:1, 7:7, 8:31, 9:14,30).
Павел описва служението, което е получил от Бога като апостол (Рим. 11), но той е бил и слуга, евангелист, учител и свещеник по отношение на тези, които приемат евангелието и се спасяват. Чрез него грешниците са били водени обратно към Бога и спасени, ставайки истински поклонници сега и за вечността (15:8-21).
Това удивително послание показва Божията праведност в осъждането на виновните хора и осигуряването на спасение за тези, които се покаят, включително Божия работа за осигуряване на такъв отговор. Трябва да отбележим, че Бог работи:
За спасението на изгубените, като ги освобождава от вината на греха чрез кръвта на Христос (3:20-5:11); от силата на греха и смъртта чрез смъртта и възкресението на Христос, чрез дело на Светия Дух (5:12-8:10); и от присъствието на греха (8:11-39);
- В спасените и възстановени към Бога – има формиране и освещение на тези, които са отделени за Него. Това е илюстрирано в историята на Израел, минала, настояща и бъдеща (9:1-11:36); и
- С изкупените, за да бъдат те инструменти на благословение сега и завинаги (Рим. 12-16). Изкупените са преобразени чрез служението на Светия Дух в отношенията си с Бога, със себе си, един с друг, със земните правителства, с вярващи с различни убеждения и с невярващи.
- Във всички тези подробности виждаме Божията спасителна, освещаваща и преобразяваща сила, както е показана в тези, които са били „в Адам“ и които сега са „в Христос“. Те стават инструменти, които да бъдат използвани от Бога за Негова слава и за полза на другите, винаги според Божията праведност. Тези, които отхвърлят Божието предложение за спасение, са под осъждане и ще претърпят вечно проклятие, принудени да преклонят коляно (Фил. 2:10); докато изкупените прекланят коляно като доброволни поклонници.
Римляни 8 Трябва да обърнем специално внимание на тази глава. В седем точки разпознаваме за вярващия:
Нова позиция, свобода от осъждане – без осъждане (ст. 1-4);
- Нов живот, свобода от поражение – победа (ст. 5-12);
- Нова връзка, свобода от страх – свобода на синове (ст. 13-17);
- Нова надежда, свобода от отчаяние – живот в надежда (ст. 18-25);
- Нова помощ, свобода от безпомощност – помощ от Светия Дух (ст. 26-27); и
- Ново знание, свобода от несгоди – доверие в Бога (ст. 28-30); и
- Нова увереност, свобода от притеснения – без раздяла (ст. 31-39).
- Тези стихове съдържат много. Размишлението върху всеки стих ни кара да се възхищаваме на мъдростта на нашия Бог, на Неговата любов и състрадание – особено на дара на Неговия възлюбен Син (8:32).
В Римляни Павел е бил евангелист, мисионер, учител, пророк и свещеник. Като пророк той е говорил от името на Бога, за да върне хората при Него. Служението на Павел все още носи плод за Бога, тъй като много души приемат Божието послание за спасение дори днес (15:15-29). В свещеническото си служение, чрез писмото си, Павел води вярващите да прославят Бога (Рим. 8:31-39, 11:33-36, 15:9-13, 16:25-27). Прославяте ли Го? ГТ
БЕЛЕЖКИ
- Римляни съдържа много препратки към Божията „праведност“. Различни термини като „оправдание“, „обявяване за праведен“, „оправдавам“, „праведен“ или „справедлив“, и „справедливо“, плюс думи с противоположно значение като „неправеден“, „несправедлив“ и подобни – всички произлизат от един и същ гръцки корен. Броим 77 срещания (или препратки) на думи, произлизащи от този корен в Римляни, много повече, отколкото във всяка друга книга на Новия Завет.
- Трактат се определя като „формално и систематично изложение в писмен вид на принципите на даден предмет, обикновено по-дълго и по-подробно от есе“ (Dictionary.com).
Алфред Бутер
