Когато апостол Павел пристигнал в Атина, чакайки Сила и Тимотей да дойдат при него, четем, че духът му се развълнувал, като видял града „пълен с идоли“, Деяния 17:16 (бел. под линия). Докато чакал там, той спорил с юдеите в синагогата и с благочестиви хора (каквито и да са били те), и всеки ден на пазара. Тези публични дискусии го довели до контакт с водещите философи на това, което изглеждало като университетски град на гръцкия свят. Някои били известни като епикурейци, други като стоици; всички били решени да изправят Павел на съд, очевидно надявайки се да го изобличат като измамник. Можем да попитаме: Кои били тези хора и какво са преподавали?
Философите на Атина
Историята показва, че тези две школи на учение били напълно противоположни в своите учения. Епикурейците били убедени, че най-мъдрият начин на живот е да се възползват от всяко удоволствие, което им е достъпно. Стоиците, които били пантеисти (имащи много богове) — и без съмнение били отговорни за многото идоли в града — вярвали в самоотрицанието. Никой от тези езически философи не би могъл да открие знанието за „истинския Бог“ чрез средства, които били само продукт на техните собствени плътски умове. Четем
Защото плътският ум е враждебен на Бога; понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може (Римляни 8:7).
Тези философи може да са си мислили, че знаят всичко, което си струва да се знае, но двете изключителни неща в учението на Павел — „Исус и възкресението“ — те не знаели. Вероятно епикурейците са го наричали „бъбривец“, дума, която на оригиналния език означава „събирач на семена“. Те го смятали за низък човек, който е успял да събере тук-там някоя дума и ги е представял така, сякаш самият той е някой велик. Те били уверени, че като го изправят на съд в Ареопага, ще го изобличат като невеж и неучен човек. Каква изненада трябва да е била за тях неговата умела защита! Може би стоиците са го обвинили, че е „проповедник на чужди богове“ или „чужди демони“ (J.N.D.). С цялата си хвалена мъдрост те били изобличени като напълно невежи относно познанието за единствения истински Бог. Без да навлизаме в подробности относно умелата защита на Павел, бихме искали да предадем дума на насърчение относно двете характеристики на евангелието, което Павел проповядвал в Атина, напълно уверени, че тези, които четат тези забележки, няма да смятат великия апостол Павел нито за „събирач на семена“, нито за „проповедник на чужди демони“.
Благословението на Исус и възкресението
Колко сме благодарни, че сме били благословени с истинската светлина относно „Исус и възкресението“. В Исус имаме благословение за душите си днес, а във връзка с възкресението имаме благословение в бъдещия свят, защото Неговото възкресение е отворило напълно нов ред от неща отвъд силата на смъртта. Ние познаваме Исус нашия Господ днес като наш Спасител, Този, Който в любов даде Себе Си за нас, когато умря на кръста. Приели сме Го като Спасител, признали сме Го за Господ и имаме сигурното знание, че всеки въпрос между душите ни и Бога, що се отнася до нашите грехове, е уреден завинаги. Ние не само изпитваме благословението, което е наше чрез нашия Господ Исус Христос, но познаваме и Благословителя — Исус. Това също е плод на Неговото възкресение, защото как бихме могли да Го познаваме, ако Той не беше възкресен от мъртвите? Може да сме знаели за Него, но факт е, че Го познаваме като запечатан в нашите сърца, трайното доказателство, че Той е възкръснал отново. Имаме светлината и силата чрез Духа на духовна, небесна и вечна сфера на благословение, в която всеки светец ще влезе при второто пришествие на Христос. Докато чакаме действителното си влизане в това царство, насладата от него е в душите ни днес, тъй като сме се обърнали в „покаяние към Бога и вяра в нашия Господ Исус Христос“, Деяния 20:21. Какъв привилегирован народ сме!
Продължаване в благодат
Можем спокойно да обърнем гръб на мъдростта на този свят, която не познава Бога, и да търсим благодат да продължим в благословението, което е наше, тъй като сме повярвали както в „Исус, така и във възкресението“.
