Пергам се намира на около шестдесет мили на север и изток от Смирна. Това беше следващата спирка по маршрута на седемте църкви. Името му означава „мощен брак“. Пророчески, Пергам гледа към времето на император Константин, който става император в Рим през 306 г. сл. Хр. Под негово управление църквата се обединява с държавата. Християнството е активно и официално насърчавано. Събранието, което е трябвало да бъде вярно на Христос, се омъжва за света, чиято система е била противна на Бога.
Тя пренебрегна предупреждението:
„Не обичайте света, нито нещата в света. Ако някой обича света, любовта на Отца не е в него“ (1 Йоан 2:15).
За да избегне преследванията на света, претърпени в Смирна, църквата влезе в света. Но бракът беше нечестив съюз. Кораб, добре проектиран, построен, поддържан и контролиран, е безопасен в средата на бурно море, но когато морето влезе в кораба, той потъва. Изглежда, че от този период нататък църквата като цяло загуби своя небесен характер.
Стих 12
И до ангела на църквата в Пергам пиши: Това казва Този, Който има острия двуостър меч;
„Ангел“ означава „вестител“. Писмото е адресирано до това, което бихме могли да наречем отговорния елемент в местната църква; тоест, онези, които както действаха отговорно в събранието, така и бяха готови да поемат отговорност в делата на събранието.
Острият двуостър меч
Христос се представя по начин, подходящ за състоянието на събранието през този период, като
„Този, Който има острия двуостър меч“ (срв. Евреи 4:12).
Той има способността да различава и съди праведно (2 Тимотей 4:8). Самооценката е най-добрата оценка, но ако събранието не се съди само, Той няма да се поколебае да го направи.
Стих 13
Зная твоите дела и къде живееш, дори където е престолът на Сатана; и ти държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата Ми, дори в онези дни, когато Антипа беше Моят верен мъченик, който беше убит сред вас, където Сатана живее.
Църквата в Пергам е била разположена на най-безбожно място. Тя е била изправена пред особени трудности и изпитания. Господ е бил наясно с това.
„Зная къде живееш, дори където е престолът на Сатана.“ Пергам е бил първият град, който е приел поклонението на владетеля. Това е било подбудено от местния езически цар Атал I Сотер. Той е имал храм, посветен на себе си, издигнат на виден хълм, който доминирал над местния пейзаж. Когато римският цезар Домициан посещавал района, той приел принципа на обожествяване на владетеля, но настоял, че той, като император, а не неговият местен представител, е този, на когото трябва да се отдава поклонение. Местното население, дори много от християните, очевидно са били доста доволни да толерират това. Сатана, непримиримият враг и противник на Бога, разбира се, е бил истинската, макар и невидима сила. Той е богът на този свят (2 Коринтяни 4:4) и князът на този свят (Йоан 12:31).
За съжаление, църквата като цяло е избрала да развие силни връзки със света. Те са живеели там, където се е упражнявала властта на Сатана. Това е отслабило свидетелството на църквата в света и пред света. Човек не може да свидетелства срещу система, с която е в съюз. Сатана е управлявал самата световна система, която е прониквала в църквата. Резултатът е, че тази изповядваща се църква (подобно на голяма част от така нареченото християнство днес) се е установила да живее в свят, доминиран от Сатана, като по този начин е изместила истинския Бог и е направила Сатана, на практика, свой цар.
Ти държиш здраво Моето име
Въпреки провала на мнозина в Пергам, все още е имало елемент, който Господ можеше да похвали.
Той каза: „Ти държиш здраво Моето име и не си се отрекъл от Моята вяра.“ Името в Писанието винаги идентифицира и характеризира човек. В средата на такава покваряваща среда те продължиха да поддържат великите основни истини на християнството, особено относно Личността и делото на Христос. Въпреки че Господ вече не можеше да говори за събранието като цяло като
„Моят верен свидетел“, за щастие, все още имаше някои верни личности. Това е илюстрирано в случая с Антипа, верния мъченик.
Независимо дали името Антипа е било неговото действително, буквално, лично име, неговото значение
(„против бащата“) със сигурност е било характерно за него. Антипа е бил мъченически убит в резултат на опитите си да се бори с тогавашната грешка. Мъже са се издигали, присвоявайки си позицията, статуса и титлата „баща“. Антипа не е бил против ОТЦА, Бог Отец, а против всеки човек, който се е издигал като така наречен официален, църковен „баща“.
Господ го хвали като „Моят верен свидетел, който беше убит сред вас, където Сатана живее.“ Антипа беше ярък пример за човек, който остана непоколебим, непреклонен, въпреки че неговата вярност доведе до мъченическа смърт. Той беше ярък свидетел на Христос в света на Сатана, блестящ пример за това, какво трябва да бъде цялата църква в този свят.
Думите на Господ: „той беше убит сред вас, където Сатана живее“ бяха ясен упрек срещу онези, които бяха доволни да се съобразяват с течението на общественото мнение.
Стих 14
Но имам няколко неща против теб, защото там имаш онези, които държат учението на Валаам, който научи Валак да постави препънка пред децата на Израел, да ядат идоложертвено и да блудстват.
Това, което не можеше да бъде постигнато чрез външно преследване, както Сатана се опита в Смирна, сега беше спечелено в Пергам чрез вътрешна корупция. Оттук и препратката към Валаам (ст. 14), който, макар и насърчаван от Валак (Числа 22:6), откри, че не може да прокълне Божия народ, и продължи да ги покварява.
Съветът на Валаам към Израел: „Бъдете приятели с Моав“ (Числа 25:1-3), точно характеризира моралната позиция в Пергам. В историята на църквата, това, което започва като
„пътя на Каин“ (самоволие) и продължава своя ход като
„грешката на Валаам“ (себелюбие), неизбежно трябва да бъде осъдено, както беше
Корей (самоутвърждаване) (Юда 11). Църква, която се е установила да живее в света, приема неговите начини. Отделни християни може да са протестирали срещу такива неща, но повечето изповядващи се християни вече не са се съпротивлявали на тези лъжеучители.
Господ трябваше да каже: „Ти имаш там онези, които държат учението на Валаам.“ Зли учители бяха толерирани и зли практики бяха следвани. Както винаги, лошата доктрина води до лоша практика.
Стих 15
Така и ти имаш онези, които държат учението на николаитите, което нещо Аз мразя.
Етапът на Пергам в историята на църквата е белязан от онези, които са държали учението на николаитите. Трудно е да се определи кои точно са били тези николаити или какво точно са преподавали. Те очевидно са развили форма на учение, за да оправдаят поведение, което според библейските стандарти би било напълно неприемливо и универсално осъдено. Тази тенденция за първи път се е проявила в неморални практики, внесени в събранието в Ефес. Тези неприлични дела на този етап са били мразени и отхвърлени от тази църква. Въпреки това, в Пергам, това зло става по-сериозно, доколкото това, което е било дела в Ефеската църква, сега е станало установена доктрина в Пергам. По същество николаитите са били хора, които са злоупотребявали с Божията благодат.
Вероятно биха казали: „Нека продължим в грях, за да изобилства благодатта“, отношение, осъдено от апостол Павел (Римляни 6:1-2).
Господ предупреждава, че мечът на устата Му, Неговото слово, ще опровергае това, което казват, тяхната доктрина.
което нещо Аз мразя
Господ Исус е Праведният Съдия и мрази неправдата (Псалм 45:6-7, Евреи 1:8-9).
Стих 16
Покай се; иначе ще дойда при теб скоро и ще воювам против тях с меча на устата Си.
Освен ако няма покаяние и самооценка, ще бъде необходимо Христос да използва меча на съда срещу отговорните.
Господ не каза: „Аз ще воювам против теб“, а против „тях“. Ако църквата вече нямаше моралната сила да се справи с лъжеучителите и злосторниците, Сам Господ щеше да действа, за да очисти злото и да поддържа честта, дължима на Неговото Име. Този съд щеше да бъде изпълнен с меча на устата Му, Неговото слово.
Първата атака на Сатана беше да хвърли съмнение върху това, което излезе от Божията уста –
„Наистина ли Бог каза?“ (Битие 3:1). Този, Чието Име е наречено Словото Божие, в крайна сметка, при Неговото Явяване, ще порази народите с остър меч, излизащ от устата Му (Откровение 19:15). Неговото слово ще бъде достатъчно. Преди това, лъжеучителите в Пергам ще бъдат както изобличени, така и осъдени от Словото Божие, излизащо от устата на Божия Син.
Стих 17
Който има ухо, нека чуе какво казва Духът на църквите; На този, който победи, ще дам да яде от скритата манна и ще му дам бял камък, и на камъка ново име, написано, което никой не знае, освен този, който го получава.
Следва призив към индивида да чуе какво казва Духът на църквите. Самите думи на Писанието наистина са богодухновени, в силата на Светия Дух (1 Коринтяни 2:13, 2 Тимотей 3:15-16).
На този, който победи
Има тройно обещание за победителя, този, който има отворено ухо и е готов да приеме словото и да му се покори.
скрита манна, бял камък и ново име
В Пергам голяма част от храната за продажба е била предварително посветена на езически божества или на римския император. На християните, които са се въздържали по съвест (Деяния 15:20, 1 Коринтяни 10:25-29) от ядене на такова месо, е била обещана скрита манна. Това се отнася до манната, която е била поставена в ковчега на завета за спомен за Божията доброта към Израел, докато са пътували през пустинята. Самата манна е била символ на святата, съвършена човешка природа на Господ Исус, проявена в Неговия живот на този свят. Победителят, верният вярващ, който е морално отделен от света, е допуснат до тайната на Божията собствена оценка за святата, отделена човешка природа и живот на земята на Неговия единороден Син. Победителят има личното усещане в собствената си душа за Божията собствена оценка за съвършената човешка природа на Господ Исус. Само Отец има пълна оценка, но победителят придобива нова оценка за това, което е скрито от очите на всички освен от Бога и от този, на когото е разкрито (Виж Изход 16:33 и Евреи 9:4).
В допълнение към този знак на вътрешна оценка,
Господ казва: „Ще му дам бял камък“, външен знак на Неговото одобрение. Това най-вероятно се отнася до обичая да се поставя бял камък в урна, за да се покаже одобрение на кандидат на избори. Самият камък е носел името на кандидата. Черен камък би означавал неодобрение.
Имаше и друга местна връзка. Обикновено местният тъмен гранит се използваше за обществени сгради. За специални сгради, особено тези, издигнати в чест на някой забележителен човек, и за монументални статуи, колони и плочи, се внасяше скъп, бял, италиански мрамор. Местните почести, предоставени за услуги на общността, включваха възпоменателни плочи или таблети от същия бял камък. Едновременно с тази почест се даваше ново име, гравирано в белия камък.
Това означава, че Господ дава на победителя Своето явно одобрение. Победителят може да бъде отхвърлен от мнозина, защото се противопоставя на нечестивия съюз на църквата и света; въпреки това, той трябва да бъде насърчен от мисълта за одобрението на Господ, както е изложено в белия камък.
Има две валидни разбирания за това какво представлява новото име.
- На победителя е дадено специално разбиране за красотата и славата на Господ, което е лично откровение за него поради неговата лична вярност към Господ, дори или може би особено в трудни дни.
- Специална оценка на победителя, изразена от Господ. Моралният характер, който Христос лично вижда и цени в индивида, на когото дава бял камък, ще бъде изразен в това ново име.
И двете съображения имат своите достойнства.
Пълнотата на вечното, духовно, небесно благословение предстои за всеки вярващ в Господ Исус Христос. Но какво знам сега за скритата манна, белия камък и новото име?
