Но може би читателят е склонен да осъди Петър, че е напуснал кораба. Може да си помисли, че не е имало нужда да предприема такава стъпка. Защо да не остане с братята си на борда на кораба? Не беше ли възможно да бъде също толкова отдаден на Христос на кораба, колкото и във водата? И освен това, не доказа ли последвалото, че би било много по-добре, по-безопасно и по-мъдро Петър да остане там, където е, отколкото да се впусне в начинание, което не е могъл да осъществи?
На всичко това отговаряме, че нашият апостол очевидно е бил воден от силно желание да бъде по-близо до своя Господ. И това е било правилно. Той видял Исус да ходи по водата и копнеел да бъде с Него. И освен това, той е имал прякото разрешение на своя Господ да напусне кораба. Ние напълно и свободно признаваме, че без това би било фатална грешка да напусне позицията си; но в момента, в който думата „Ела“ паднала в ухото му, той е имал божествено разрешение да излезе във водата – да, да остане би означавало да пропусне голямо благословение.
Така е във всеки случай. Трябва да имаме авторитет, преди да можем да действаме в каквото и да било. Без това, колкото по-голяма е нашата ревност, енергия и привидна преданост, толкова по-фатална ще бъде нашата грешка и толкова повече зло ще причиним на себе си, на другите и на делото на Христос. От изключително голямо значение е във всеки случай, но особено когато има известна мярка на ревност, сериозност и енергия, да има трезво подчинение на авторитета на Словото. Ако това не е налице, не може да се изчисли количеството зло, което може да бъде причинено. Ако нашата преданост не тече в канала на простото послушание, ако прелива над дигите, образувани от Божието Слово, последствията трябва да бъдат най-катастрофални.
Но има още едно нещо, което е следващо по важност след авторитета на божественото Слово, и това е постоянното осъзнаване на божественото присъствие*. Тези две неща никога не трябва да се разделят, ако искаме да ходим по водата. Може да сме напълно ясни и убедени в собствените си умове, имайки ясен авторитет за дадена линия на действие; но ако нямаме със същата яснота усещането за присъствието на Господ с нас – ако очите ни не са постоянно върху живия Бог – най-сигурно ще се провалим.
Това е много сериозно и изисква най-сериозно обмисляне от християнския читател. Точно тук Петър се провали. Той не се провали в послушанието, а в осъзнатата зависимост. Той действаше според думата на Исус, напускайки кораба, но не успя да се облегне на ръката на Исус, докато ходеше по водата; оттук и неговият ужас и объркване. Само авторитетът не е достатъчен; ние искаме сила. Да действаш без авторитет е грешно. Да действаш без сила е невъзможно. Авторитетът за започване е Словото. Силата за продължаване е божественото присъствие. Комбинацията от двете винаги трябва да води до успешна кариера. Няма значение в най-малка степен какви са трудностите, ако имаме стабилния авторитет на Светото писание за нашия път и благословената подкрепа на Божието присъствие в неговото преследване. Когато Бог говори, ние трябва да се подчиняваме; но за да го направим, трябва да се облегнем на Неговата ръка. „Не съм ли ти заповядал?“ „Ето, Аз съм с вас.“
Ето двете неща, които са абсолютно съществени за всяко Божие дете и всеки Христов служител. Без тях не можем да направим нищо; с тях можем да направим всичко. Ако нямаме „Така казва Господ“ или „Писано е“, не можем да влезем в път на преданост, и ако нямаме Неговото осъзнато присъствие, не можем да го следваме. Напълно възможно е да сме прави в началото, но да се провалим в продължението.
Така беше в случая със Симон Петър и така е било в случая с хиляди оттогава. Едно е да направиш добър старт, а друго е да постигнеш добър напредък. Едно е да напуснеш кораба, а друго е да ходиш по водата. Петър направи първото, но се провали във второто. Този възлюбен Христов служител се провали в своя път; но къде се озова? В обятията на любящ Спасител. „Господи, спаси ме!“ Колко трогателно! Колко дълбоко вълнуващо! Той се хвърля върху добре позната любов – любов, която тепърва щеше да го срещне в много по-унизителни обстоятелства. Нито пък беше разочарован. А, не! Благословен да бъде Бог, никое бедно провалящо се създание никога не може да се обърне към тази любов напразно.
„И веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „О, маловерни, защо се усъмни?“ Изящна благодат! Ако Петър не успя да достигне своя Господ, Неговият Господ не пропусна да достигне него. Ако Петър се провали във вярата, Исус не можеше да се провали в благодатта. Невъзможно. Благодатта на нашия Господ Исус е изключително изобилна. Той използва нашите провали, за да покаже Своята богата и скъпоценна любов. О, колко благословено е да имаш работа с такъв нежен, търпелив, любящ Господ! Кой не би Му се доверил и не би Го хвалил, не би Го обичал и не би Му служил?
