ПРАКТИЧЕСКИ УРОЦИ
От седемте църкви в Откровението
Откровение 2 и 3 съдържат послания от възкръсналия Христос до седемте църкви в Азия. Тези послания на божествено откровение и увещание са актуални за християните днес. Те представляват едно от най-проницателните увещания в Новия завет относно църковната доктрина и християнския живот.
Забележително е, че толкова малко внимание е обърнато на значението на тези две глави. Много поклонници в църквите днес дори не са наясно с тези седем послания на Христос. Техните остри осъждания на отклонението от библейската моралност и теология са държали тези послания извън основния поток на съвременното проповядване. И все пак много от недостатъците в Църквата днес са пряк резултат от пренебрегването на наставленията към тези седем църкви.
Тези послания са написани не само до седемте църкви от времето на Йоан, но и до Църквата и всеки християнин днес, точно както църковните послания на Павел също са предназначени за цялата Църква днес.
Тези седем писма са забележителни, защото са директни писма от самия Христос и във всяко писмо има нещо приложимо за всички църкви. Докато ги четем, ще намерим послание за нашата местна църква, както и за всеки от нас лично.
1. Ефес: Църквата на изгубената любов (2:1-7)
Христос похвали тази църква за нейните дела, труд, търпение, отвращение към злото, бързо разпознаване на лъжеучители, твърдост в понасянето на бремена и факта, че не се бяха уморили (Откровение 2:2,3). Тези характеристики показваха, че тази църква е служила добре на Господа. Те са необходими в Църквата днес, където често има провал в търпеливото служене на Господа и в компромиса както с моралното, така и с теологичното зло.
Въпреки тези желани черти, Ефеската църква беше строго порицана по един важен въпрос: „Имам това против теб, че си оставил първата си любов“ (Откровение 2:4 ВЕР). Обвинението срещу тази църква не беше „ти си изгубил първата си любов“, а „ти си оставил първата си любов“. Тази църква беше отстъпила и се беше отклонила от пътя, не в доктрината, а в личните си отношения с Христос. Гръцката дума за любов в този стих (агапе) е същата дума, използвана за означаване на Божията любов в Библията – най-дълбоката, най-смислената любов.
Същото обвинение е често срещано сред Божиите деца днес. Тъжно е, когато един светец изгуби първата си любов към Христос, когато започне да търси щастието си в земни неща и когато Христос вече не е център на вниманието му. Христос идентифицира проблема и очертава решението: „Спомни си прочее откъде си паднал, покай се и върши първите дела“ (Откровение 2:5). Решението за това тъжно състояние засяга трите центъра на нашия вътрешен човек – умът „помни“, сърцето „се покайва“ и волята е призована да „върши първите дела“.
Посланието до Ефеската църква ни представя опасността от загуба на първата ни любов (Откровение 2:4) – онази свежа преданост, която имахме към Христос, когато за първи път се обърнахме. Трябва да повтаряме молитвата на Павел за любов (Ефесяни 3:16-19), да се вслушваме в увещанието на Юда да „пазим себе си в Божията любов“ (Юда 21) и да не позволяваме на безполезните неща на света да отвличат сърцата ни от Господа.
2. Смирна: Църква в страдание (2:8-11)
Това писмо започва с похвала за вярност: „Зная твоите дела, скръб и бедност (но ти си богат)“. Каква утеха за тези християни да знаят, че Христос знае, че са били преследвани не само от езичници, но и от враждебни евреи и Сатана. Освен преследване, те са понасяли и бедност – но въпреки това са били богати на прекрасните обещания на Христос.
Проблемът със страданието винаги ни е озадачавал. Страданието се очаква за нечестивите, но защо трябва да страдат благочестивите? Библията дава редица причини: дисциплинарни (1 Коринтяни 11:30-32; Евреи 12:3-13); превантивни, като тръна в плътта на Павел (2 Коринтяни 12:7); за да се научим на послушание, както Христос (Евреи 5:8); инструмент за духовен растеж (Римляни 5:3-5); и за да привлечем вниманието си.
На тази страдаща църква Христос отправи две увещания, които са крайно необходими на всички светии днес. Първо, Той каза: „Не бой се от нищо от това“ (Откровение 2:10). Няма от какво да се страхуваме, защото нашето страдание не може да ни лиши от вечните ни благословения в Христос. Ние винаги сме под Божията грижа и всичко, което е позволено в живота ни, е по Негов мъдър план. Второ, Той ги увещаваше да „бъдат верни до смърт“ (Откровение 2:10). Ние също се нуждаем от това насърчение да бъдем верни, когато дойде изпитанието.
Какво научаваме от посланието до църквата в Смирна? В ден, когато преследването на светиите се възражда, Църквата може добре да се вслуша в увещанието „не бой се“, което е толкова често срещано в Библията. Нашият отговор на страданието не трябва да бъде страх, а смелост, радостно приемане и благодарност.
3. Пергам: Църква в компромис (2:12-17)
Христос похвали тази църква, че се е държала здраво, въпреки факта, че са живели там, където е „престолът на Сатана... където Сатана живее“ (Откровение 2:13). Това се отнасяше до злия характер, който този град проявяваше в преследването на християните. Но въпреки това зло вярващите се държаха здраво за Неговото име и не се отрекоха от вярата.
Верността на тази църква е предизвикателство за християните днес да стоят твърдо, когато са обхванати от злото на този свят, религиозното отстъпничество и изкушението да се прави компромис с истината. Като символ на тяхната вярност е споменат един от техните мъченици, „Антипа, Моят верен мъченик“. Името му означава „против всички“. Пергам беше похвален за това, че е стоял твърдо за Христос.
Въпреки тяхната вярност в преследването, Господ ги порица за това, че са държали ученията на Валаам и на николаитите. Валаам беше виновен, че е съветвал цар Валак да накара Израел да съгреши чрез смесени бракове с езически жени и идолопоклонство (Числа 22-25; 31:15-16). Те бяха увещавани да се покаят, иначе Христос щеше да се бори срещу тях с меча на устата Си (Откровение 2:16).
Какво ни учи посланието до тази църква? То илюстрира постоянната опасност от доктринален компромис (Откровение 2:14-15). Молете се църквата днес, която е изоставила толкова много основни принципи на библейската истина, да се вслуша в това предупреждение.
4. Тиатир: Църква, толерираща отстъпничество (2:18-29)
Въпреки че много неща бяха погрешни в тази църква, похвалата на Христос беше забележителна: „Зная твоите дела, любов, служба, вяра и търпение; и що се отнася до твоите дела, последните са повече от първите“ (Откровение 2:19). Той я похвали за пет добродетели, включително нейната любов, за която нито една от трите предходни църкви не беше похвалена. Освен това, Той спомена, че последните им дела са по-големи от предишните им дела – контраст с Ефеската църква.
Въпреки тази силна похвала, имаше едно ужасяващо осъждане – всеобхватно обвинение за толерантността на църквата към жена на име Йезавел и нейното учение, което доведе църквата до блудство и ядене на неща, пожертвани на идоли (Откровение 2:20-23). Въпреки че твърдеше, че е пророчица, тя не беше истински вестител на божествената истина, тъй като призоваваше тези християни да продължат поклонението на идоли.
След осъждането Си, Христос увещава благочестивия остатък в Тиатир: „Дръжте здраво това, което имате, докато дойда. И който победи и пази Моите дела докрай, на него ще дам власт над народите... И ще му дам утринната звезда“ (Откровение 2:25-28). Изразът „докато дойда“ се отнася до Грабването. На победителите е дадено обещанието за „утринната звезда“, което се отнася до Христос като завръщащия се, който ще грабне Църквата преди тъмните часове, предхождащи зората на хилядолетното царство.
Какъв урок научаваме от църквата в Тиатир? Тази църква беше паметник на опасността от морален компромис. Днес трябва да се вслушаме в отклонението от моралните стандарти, което е нахлуло в Църквата.
5. Сардис: Мъртва църква (3:1-6)
На тази църква Христос каза: „Зная твоите дела, че имаш име, че си жив, но си мъртъв“ (Откровение 3:1). Има забележима промяна в обръщението Му към тази църква. Към предишните църкви Той започна с похвала; тук Той започна с осъждане, защото нямаше похвала. Христос бързо отне репутацията им на живи, като ги обяви за мъртви. Подобно на фарисеите, външният им вид криеше липсата на живот. Той добави: „Не намерих твоите дела съвършени пред Бога“ (Откровение 3:2).
Църквата в Сардис очевидно е имала репутация на духовна с ефективно служение. От божествена гледна точка тя е била църква, която е била жива само по име; всъщност е била мъртва в духовен живот и сила. Божията присъда за тази църква трябва да бъде обмислена от църквите днес, които често са пълни с дейност, но с малко, което говори за Неговата сила.
Посланието до църквата в Сардис ни предупреждава срещу опасността от духовна мъртвост, от ортодоксия без живот, от външен вид като фарисеите, които бяха оприличени на варосани гробници. Една църква е в опасност да бъде наречена мъртва, когато е по-загрижена за формата, отколкото за живота, когато обича системи повече от Христос и когато е по-заинтересована от материални, отколкото от духовни неща.
6. Филаделфия: Вярна църква (3:7-13)
Както и на другите църкви, Христос каза на Филаделфия: „Зная твоите дела.“ Той ги похвали с тези думи: „Имаш малко сила, пазил си Моето слово и не си отрекъл Моето име“ (Откровение 3:8). Тази църква е проявила лоялност към Христовото име и публично е изповядала доверието си в Него. В резултат на това Христос обеща, че техните противници, „синагогата на Сатана“, ще бъдат принудени да видят, че тази църква съдържа истински Божии служители.
Поради тяхната вярност, тази църква е отделена от другите с ясно позоваване на Грабването: „Понеже си опазил Моята заповед да устоиш, и Аз ще те опазя от часа на изпитанието, който ще дойде върху целия свят, за да изпита тези, които живеят на земята“ (Откровение 3:10). Това е обещание, че те няма да преминат през Голямата скръб, която е разкрита в Откровение 6-18. Този пасаж подкрепя надеждата, че Христос ще дойде за Своята Църква преди това време на изпитание, наричано Скръб.
Какво научаваме от посланието до тази църква? Вярващите са похвалени от Господа, но са предупредени да „държат здраво“, да „устоят“ и да поддържат „малката сила“, която притежават, докато чакат Господното идване.
7. Лаодикия: Хладка църква (3:14-22)
На тази църква не беше отправена нито една дума на похвала. Тези християни бяха представени като отвратителни за Христос, защото бяха „хладки, нито студени, нито горещи“ (Откровение 3:16). Те получиха най-острото порицание от всички църкви.
Христос се позова на три различни духовни състояния: състояние на студенина , което включва всички, които са студени към Божиите неща, без доказателства за спасение; състояние на горещина , което включва тези, които имат истинска духовна ревност и не оставят съмнение относно вечния си живот, обитаващата сила на Духа и ефективно свидетелство за Христос; и състояние на хладност , което се отнася до тези, които са проявили известен интерес към Божиите неща, като са посещавали църква, но може да нямат истинска връзка с Христос. Такава беше тази църква.
Тъй като християните в тази църква бяха хладки, Христос каза, че ще ги изплюе от устата Си. Тяхната духовна хладност се проявяваше в това, че бяха доволни от материалното богатство и не осъзнаваха духовната си бедност. Христос използва силни думи, за да ги опише: „окаяни, нещастни, бедни, слепи и голи“ (Откровение 3:17).
Посланието до църквата в Лаодикия е предупреждение за нас днес срещу хладността, самодостатъчността и неосъзнаването на нашата отчаяна духовна нужда. Единственото лечение е да поканим отново изключения Христос да влезе и да стане център на нашето поклонение, обожание и любов.
Заключително изявление
Всяко послание до седемте църкви в Азия завършва с подобно изявление: „Който има ухо, нека чуе какво говори Духът на църквите“ (Откровение 2:7,11,17,29; 3:6,13,22). Забележете, че не е какво Духът „каза“ за минали църкви, а какво Духът „казва“ на всички църкви. Това ни казва, че Духът все още ни говори – предупреждение за църквите днес да „чуят какво говори Духът“.
Това изявление се повтаря в Откровение 13:9, но без познатата фраза „какво говори Духът на църквите“. Това предполага, че Грабването ще се случи между края на глава 3 и началото на глава 4, и църквата, толкова видна в глави 2 и 3, ще се премести от земята на небето в глава 4 и следователно не е спомената в Откровение 13:9.
Поканата, дадена отдавна на седемте църкви в Азия да „чуят“ какво говори Духът, е отправена и към нас днес. Нека Господ ни помогне да научим уроците от тези седем църкви.
— Морис Басали
