Страхът от човека поставя примка: и примка от най-смъртоносен характер. Дори един апостол в невнимателен момент попадна в такава примка и трябваше да му се противопоставят лице в лице (Галатяни 2:11).
Павел казва:
Не бях непокорен на небесното видение (Деяния 26:19)
: и видение след видение, откровение след откровение, идваха при него в резултат.
Сега забележете отношението на Бога към тези възстановени хора; вече не е думата на пророк, която донася до съвестта на отстъпващ народ тържествените предупреждения на „Господа на силите“, а „пратеник“ и „послание“ (Агей 1:13): същият служител, но с различен характер. Можем добре да разберем с каква радост този служител на Господа щеше да предаде своето вдъхновяващо послание:
Аз съм с вас, казва Господ (Агей 1:13)
Колко вярно е казано: „човекът, който е с Бога, е в мнозинство.“ Бог е доволен да свърже Своята всемогъща сила с покорен, богобоязлив народ.
Агей 1:14 ни представя народ с развълнуван дух: чиито духове Господ беше развълнувал. Тук е мястото, където първо отстъпваме, и тук трябва да се възстановим. Забележително е колко често апостол Павел говори за „духа“ в своите послания (2 Тимотей 4:22) „Господ Исус Христос да бъде с твоя дух.“ Ужасната тенденция на днешния ден е да отстъпваме в духовния плам, да не сме нито студени, нито горещи. Нашите духове трябва постоянно да се разпалват, за да можем и ние да дойдем и да „работим в дома на Господа“, тогава наистина ще има „съживление“.
Ние сме толкова склонни да съсредоточаваме вниманието си върху някой наш „покрит дом“, независимо дали е естествен или църковен, и да забравяме по-големите интереси на Неговия дом, и, уви, да казваме: „Времето още не е дошло.“ Това е оста, около която всичко се върти: какво имаме пред себе си? Неговите неща ли са или нашите, широкият кръг от Неговите интереси или някой по-тесен кръг, в който имаме особен интерес? Неговите интереси обхващат всеки един от Божиите светии по лицето на земята, и ако Той ни даде тази по-широка перспектива, тогава ще бъдем по-подходящи да градим, а не да рушим; да работим, а не егоистично да пренебрегваме; и да бъдем желаещи „съработници“ в „дома на Господа на силите“, нашия „Бог“.
В заключение, забележете акцента, с който, след като всичко, което беше само предварително и подготвително, приключи, и основата на Господния дом беше положена на 24-ия ден от деветия месец, Бог обявява, че от този ден Той ще ги благослови (Агей 2:18,19).″ }
