<форматиран markdown>
И така, нека се стремим към това, което допринася за мира и за взаимното назидание. (Римляни 14:19)
Белег на духовна зрялост е готовността да се жертва личният комфорт, за да се укрепят други вярващи. Павел призовава християните да се занимават само с дейности, които насърчават мира, и с поведение, което изгражда другите.
Да преследваш означава страстно да съсредоточиш своите неотклонни усилия към дадена цел. Това не е случаен въпрос. То включва използването на всички ресурси, които Бог ни е дал, за да осигурим растеж и мир в живота на събрат християнин. Към църквата в Колос Павел казва, че се е трудил, „като се боря... да представя всеки човек съвършен в Христос“ (Колосяни 1:28-29). Това изискваше концентрация и усилие!
За Павел изборът да назидава християните означаваше да се въздържа от всяка дейност, която кара другите да се препъват. Той не се занимаваше със собствените си права или удобства, защото неговият по-голям приоритет, над личната му свобода, беше да води другите към християнска зрялост (1 Коринтяни 14:12, 26). Така Исус се отнасяше към Своите ученици. Той ги научи, че не могат да изразят по-голяма любов от това да положат живота си един за друг (Йоан 15:13). Като християни, ние трябва да бъдем толкова отдадени на укрепването на вярата си един на друг, че да преследваме тази цел неуморно, дори ако това означава да положим собствения си живот. Това поведение характеризираше ранните църкви (Деяния 2:40-47). Такава е любовта сред Божия народ (Галатяни 6:9-10).
Когато Бог ви разкрива от какво се нуждаят хората около вас, за да растат във вярата си, бъдете готови да направите необходимата жертва в полза на вашите събратя християни (Колосяни 1:29).″ }
