>„Аз ви възлюбих,“ казва Господ. „А вие казвате: ‘По какъв начин си ни възлюбил?’ Не беше ли Исав брат на Яков?“ Казва Господ. „Но Яков възлюбих;“
>Малахия 1:2
Посланието на Малахия започва там, където започва всяко отклонение от Бога – в сърцето.
Народът на Юда загуби признателността си за Божията любов към тях. Моисей им беше казал: „Вие сте свят народ на Господа, вашия Бог; Господ, вашият Бог, ви е избрал да бъдете народ за Себе Си, специално съкровище над всички народи по лицето на земята… защото Господ ви обича“ (Второзаконие 7:6-8). Тогава Еремия им каза: „Аз те възлюбих с вечна любов“ (Еремия 31:3).
Бог беше демонстрирал Своята любов към тях, като ги беше избрал пред потомците на Исав, като им беше помогнал да се върнат и да построят опустошените места, и като им беше позволил да видят Неговото величие, показано на други извън границите на Израел (Малахия 1:2-5). Всичко това, и все пак те попитаха: „По какъв начин си ни възлюбил?“
Ние не сме по-различни днес. Сърцата ни лесно могат да станат безчувствени към Неговата любов към нас и ние забравяме, че „в това е любовта, не че ние възлюбихме Бога, но че Той ни възлюби и изпрати Своя Син да бъде умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан 4:10). Ако започнем да губим от поглед Неговата велика любов към нас, бавно ще бъдем привлечени от други неща.
Това се случи с църквата в Ефес – те оставиха първата си любов (Откровение 2:4). Толкова много други неща се бяха промъкнали, че привързаността им към Христос беше изчезнала. Това се случи с Юда по времето на Малахия. Търсейки материални благословения като доказателство за Божията любов, те ослепяха за всичко, което Той беше направил. Като християни, ние трябва да позволим на Божието Слово постоянно да освежава сърцата ни относно Неговата любов към нас, която беше публично показана, когато Христос умря за нас.
Котва за днес
Животът на християнина е път на поклонник, но всяка стъпка от пътуването представлява нова възможност да пребъдваме и да разчитаме на вярната любов на Бог, нашия Отец.
