Насърчение да се радваме в изпитанията
Яков 1. Посланието започва с насърчение да се радваме в изпитанията, като средство за произвеждане на търпение. Тази тема основно продължава до края на стих 20, където идеята се насочва към необходимостта от обуздаване на всичко, което се противопоставя на търпението, и към истинския характер на този, който стои в присъствието на Бога. Това обръщение като цяло завършва с главата. Връзката на разсъжденията не винаги е лесна за намиране; ключът към нея е моралното състояние, с което е зает умът на апостола. Ще се опитам да направя връзката по-очевидна.
Практическа религия: ходенето пред Бога, за да покаже реалност
Основната тема е, че трябва да ходим пред Бога, за да покажем реалността на нашето изповядване в контраст със съюза със света — практическа религия. Тогава търпението трябва да има своето съвършено дело; така своеволието е покорено и цялата Божия воля е приета; следователно нищо не липсва на практичния живот на душата. Вярващият може да страда; но той търпеливо чака Господа. Това направи Христос; това беше Неговото съвършенство. Той чакаше Божията воля и никога не вършеше Своята воля, така че послушанието беше съвършено, човекът беше напълно изпитан. Но всъщност често ни липсва мъдрост, за да знаем какво трябва да правим. Тук се казва, че ресурсът е очевиден: трябва да искаме мъдрост от Бога. Той дава на всички щедро; само трябва да разчитаме на Неговата вярност и на отговор на нашите молитви. В противен случай сърцето е двойно; има зависимост другаде, освен от Бога; нашите желания имат друг обект. Ако търсим само това, което Бог иска и което Бог прави, ние зависим сигурно от Него да го осъществи; и що се отнася до обстоятелствата на този свят, които биха могли да накарат някой да повярва, че е безполезно да зависи от Бога, те изчезват като полско цвете. Трябва да имаме съзнанието, че нашето място според Бога не е това, което е от този свят. Този, който е на ниско положение, трябва да се радва, че християнството го възвисява; богатият, че го смирява. Не в богатствата трябва да се радваме (те отминават), а в упражненията на сърцето, за които апостолът е говорил; защото след като сме били изпитани, ще получим венеца на живота.
Животът на този, който е така изпитан, и в когото този живот се развива в послушание на цялата Божия воля, е много по-ценен от този на човек, който се отдава на всички желания на сърцето си в разкош.
Източникът на похотите на сърцето
Сега, що се отнася до изкушенията от последния характер, в които похотите на сърцето карат хората да падат, не трябва да се казва, че тези похоти идват от Бога: човешкото сърце е техният източник — неговите похоти, които водят чрез грях до смърт. Никой да не се заблуждава по този въпрос. Това, което вътрешно изкушава сърцето, идва от самия себе си. Всички добри и съвършени дарове идват от Бога, и Той никога не се променя, Той не прави нищо друго освен добро. Съответно Той ни е дал нова природа, плод на Неговата собствена воля, работеща в нас чрез словото на истината, за да бъдем като първи плодове от Неговите създания. Отецът на светлините, това, което е тъмнина, не идва от Него.
Какво е и какво прави Словото на истината
Чрез словото на истината Той ни е родил, за да бъдем първите и най-отлични свидетели на тази сила на доброто, която ще засияе в бъдеще в новото творение, на което ние сме първите плодове. Това е противоположно на това да бъдем източник на покварени желания. Словото на истината е доброто семе на живота; своеволието е люлката на нашите похоти — неговата енергия никога не може да произведе плодовете на божествената природа; нито човешкият гняв — Божията правда. Затова сме призовани да бъдем послушни, да бъдем готови да слушаме, бавни да говорим, бавни да се гневим, да отхвърлим всяка плътска нечистота, всяка енергия на беззаконието и да приемем словото с кротост — слово, което, докато е Божието слово, се идентифицира с новата природа, която е в нас (то е насадено в нас), докато я формира и развива според собственото си съвършенство; защото самата тази природа има своя произход от Бога чрез словото.
То не е като закон, който е извън нас и който, противопоставяйки се на нашата греховна природа, ни осъжда. Това слово спасява душата; то е живо и животворящо и действа животворно в природа, която произтича от него и която то формира и просветлява.
Изпълнители на Словото, а не само слушатели
Но е необходимо да бъдем изпълнители на словото, не просто да го слушаме с ухото, но то да произвежда практическите плодове, които са доказателство, че то действа реално и жизнено в сърцето. В противен случай словото е само като огледало, в което може би ще се видим за момент, а след това ще забравим какво сме видели. Този, който погледне в съвършения закон, който е законът на свободата, и остане в него, вършейки работата, която той представя, ще бъде благословен в реалната и послушна дейност, развита в него.
Божието Слово като израз на това, което е Бог и какво желае Той
Този закон е съвършен; защото Божието слово, всичко, което Божият Дух е изразил, е израз на природата и характера на Бога, на това, което Той е и на това, което Той желае: защото, когато е напълно разкрито (и дотогава човек не може напълно да Го познае), Той желае това, което е, и това е необходимо.
Законът на свободата за новата природа
Този закон е законът на свободата, защото същото слово, което разкрива какво е Бог и какво желае Той, ни е направило участници по благодат в божествената природа; така че да не ходим според това слово би означавало да не ходим според нашата собствена нова природа. Сега да ходим според нашата собствена нова природа, и то природата на Бога, и водени от Неговото слово, е истинска свобода.
Законът, даден на Синай: човешката воля и Божията воля
Законът, даден на Синай, беше израз в човека, написан не на сърцето, а извън човека, на това какво трябва да бъде поведението и сърцето на човека според Божията воля. Той потиска и осъжда всички движения на естествения човек и не може да му позволи да има воля, защото той трябва да върши Божията воля. Но той има друга воля, и затова законът е робство за него, закон на осъждане и смърт. Сега, след като Бог ни е родил чрез словото на истината, природата, която имаме, като така родени от Бога, притежава вкусове и желания според това слово; тя е от самото това слово. Словото в своето съвършенство развива тази природа, формира я, просветлява я, както казахме; но самата природа има своята свобода в следването му. Така беше и с Христос; ако Неговата свобода можеше да бъде отнета (което духовно беше невъзможно), това би станало, като Му се попречи да върши волята на Бог Отец.
Свободата на новия човек: новата природа, родена чрез и оформена от Словото
Същото е и с новия човек в нас (който е Христос като живот в нас), който е създаден в нас според Бога в праведност и истинска святост, произведен в нас чрез словото, което е съвършеното откровение на Бога — на цялата божествена природа в човека, на която Христос, живото Слово, образът на невидимия Бог, е проявлението и образецът. Свободата на новия човек е свобода да върши Божията воля, да подражава на Бога по характер, като Негово скъпо дете, според както този характер е представен в Христос. Законът на свободата е този характер, както е разкрит в словото, в което новата природа намира своята радост и удовлетворение; както и своето съществуване е почерпила от словото, което Го разкрива, и от Бога, Който е разкрит в него. Такъв е „законът на свободата“ — характерът на самия Бог в нас, формиран от действието на природа, родена чрез словото, което Го разкрива, оформяща се според словото.
Езикът като показател за вътрешния човек
Първият и най-прецизен показател за вътрешния човек е езикът. Човек, който изглежда, че е във връзка с Бога и Го почита, но не може да обуздае езика си, заблуждава себе си и неговата религия е напразна.
Чиста и непорочна религия
Чистата религия пред Бога и Отца е да се грижим за онези, които, засегнати в най-нежните си отношения от заплатата на греха, са лишени от естествената си подкрепа; и да се пазим неосквернени от света. Вместо да се стремим да се възвисяваме и да печелим репутация в свят на суета, далеч от Бога, нашите дейности се обръщат, както прави Бог, към скърбящите, които в своето страдание се нуждаят от помощ; и ние се пазим от свят, в който всичко е оскверняващо и противно на новата природа, която е нашият живот, и на характера на Бога, както го познаваме чрез словото.
