Различните части на книгата
В тази книга има две много различни части. Първите девет глави, които дават големите общи принципи; и притчите, така наречените, или моралните афоризми или изречения, които показват пътя, по който трябва да върви мъдрият човек. В края на книгата има сборник от такива, направен от Езекия.
Страхът от Господа: лудостта на своеволието
Нека разгледаме първата част. Великият принцип е заложен в самото начало — страхът от Господа от една страна, а от друга — лудостта на своеволието, което презира мъдростта и поучението, които го ограничават. Защото, освен познанието за добро и зло, по отношение на което ще действа страхът от Господа, съществува и упражняването на власт в Божия сътворен ред, което е пречка за волята (произхода на всяко безредие), като тази, поверена на родителите и подобни. И върху тях се настоява внимателно, в контраст с независимостта, като основа на щастието и моралния ред в света. Не става въпрос просто за Божията власт, даваща предписания, нито дори за Неговите изявления за последствията от действията, а за реда, който Той е установил във взаимоотношенията, които е създал между хората, особено на родителите, подчинението на които всъщност е признаване на Бога в Неговия ред. Това е първата заповед с обещание.
Човешката воля, проявена в насилие и поквара
Има две форми, в които грехът, или дейността на човешката воля, се проявява — насилие и поквара. Това се е виждало по времето на потопа. Земята беше покварена пред Бога и земята беше изпълнена с насилие. Сатана е лъжец и убиец. В човека покварените страсти са още по-изобилен източник на зло.
В Притчи 1 насилието е посочено като нарушение на онези задължения, които Божията воля ни е наложила. Но мъдростта вика силно, за да бъде чут гласът й, прогласявайки присъдата на онези, които презират нейните пътища.
Пътят на избавлението
Притчи 2 ни дава резултата от подчинението на сърцето на думите на мъдростта и усърдното търсене на нея — познанието на страха от Йехова и познанието на Самия Бог. Този, който се посвети на това, ще бъде пазен: той не само няма да има дял с нечестивия човек, но ще бъде избавен от измамната жена — от покварата. Обявява се съдът на земята и благоденствието на праведните.
Ключът към ръководство през свят на нечестие
След като е установен последният принцип, Притчи 3 показва, че не човешката проницателност или благоразумието на човека дават мъдростта, за която се говори тук. Нито пък е пламенното желание за просперитет и щастие, проявяващо се по криви пътища; но страхът от Йехова и подчинението на Неговото слово осигуряват единствения ключ, който да ни води безопасно през свят на нечестие, който Той управлява.
Необходимостта от преследване на мъдростта: предупреждение
Притчи 4 настоява за необходимостта от преследване на мъдростта на всяка цена; това е път на сигурна награда. Предупреждава срещу всяко сдружаване, което би довело до обратния път и до разруха, добавяйки, че сърцето, устните и краката трябва да се пазят.
Покварата на сърцето, видяна от Йехова
Притчи 5 се връща подробно към покварата на сърцето, която кара човека да изостави жената на младостта си заради друга. Този път деморализира целия човек. Но очите на Йехова са върху пътищата на човека.
Принципите на живота: вслушване в думите на мъдростта
В Притчи 6 мъдростта няма да бъде гаранция за друг. Тя не е нито ленива, нито насилствена, нито измамна. Чуждата жена трябва да се избягва като огън: няма възстановяване за прелюбодейство. В Притчи 7 къщата на чуждата жена е пътят към гроба. Да се обуздаваш, да бъдеш твърд в съпротивата срещу изкушенията, гледайки към Йехова и вслушвайки се в думите на мъдрите — такива са принципите на живота, дадени в тези глави.
Вечната Божия мъдрост, активна, разкрита и разгърната
Притчи 8. Божията мъдрост е активна. Тя вика силно; тя кани хората. Три принципа я отличават — дискретност, или правилното разглеждане на обстоятелствата, вместо да се следва своеволието; омраза към злото, което доказва страха от Йехова; и отвращение към арогантността и лицемерието в човека. Чрез мъдростта царете и князете управляват; сила, съвет и здрава мъдрост, и трайни богатства се намират в нея. Освен това Самият Йехова е действал според Своето съвършено разбиране за правилните взаимоотношения на всички неща едно с друго; тоест, Той ги е създал според съвършенството на Своите собствени мисли. Но това ни води по-далеч; защото Христос е Божията мъдрост. Той е центърът на всички взаимоотношения, според съвършенствата на Бога; и е Сам по Себе Си обект на Божието вечно наслаждение. Вечната Божия мъдрост е разкрита и разгърната в Него. Но това не е единствената връзка. Ако Христос беше обект на наслаждението на Бог Отец, като център и пълнота на всяка мъдрост, хората са били наслаждението на Христос, и обитаемите части на Йеховината земя. Връзката с хората е, когато Христос е видян, когато се разглежда като обединяващ и развиващ в Себе Си всяка черта на мъдростта и съветите на Бога. Животът, който беше в Него, беше светлината на хората. Христос тогава е обект на наслаждението на Бог Отец. Христос винаги намираше Своята радост в Бог Отец, и Своето наслаждение със синовете на човеците, и в земята, обитавана от хора. Тук тогава трябва да бъде показана тази мъдрост. Тук трябва да бъде проявено съвършенството на Божиите пътища. Тук божествената мъдрост трябва да бъде водач за поведението на същество, подчинено на нейното ръководство. Сега именно в Христос, Божията мъдрост, се намира това. Който Го слуша, намира живот. Забележете тук, че, колкото и важно да е това откровение за проявата на Божията мъдрост във връзка с хората, ние не намираме новото място на човека в Христос, нито събранието тук. Тя е призована от тази настояща зла епоха да принадлежи на Исус на небето. Христос не може всъщност все още да се радва на синовете на човеците, ако вземем предвид тяхното състояние. Когато Той завладее земята, това ще бъде напълно изпълнено — това ще бъде хилядолетието. Междувременно Той призовава хората да чуят Неговия глас. Принципът на път, който трябва да се следва чрез вслушване в думите на мъдростта, е един от най-важните за този свят и с най-широкообхватно значение. Има Божият път, в който Той е познат. Има само един. Ако не вървим по него, ще страдаме от последствията, дори ако наистина обичаме Господа.
Поканата на мъдростта
Но всъщност (Притчи 9) мъдростта е направила повече от това; тя е формирала система, установила е свой собствен дом, поддържан от съвършенството на добре регулирана и координирана солидност. Той е снабден с месо и вино; масата е сложена; и по най-публичен начин мъдростта кани простите да дойдат и да участват, като им посочва правилния път, по който се намира животът. Има друга жена; но преди да говори за нея, Духът учи, че поучението е изгубено за подигравателя; той само ще мрази своя изобличител. Мъдростта е мъдра дори по отношение на своите врагове. Има напредък за мъдрите и праведните, но началото му е страхът от Йехова. Това е неговият основен принцип.
Предупреждение срещу глупостта на греха
Но подигравката не е единственият характер на злото. Има глупавата жена. Това не е дейността на любовта, която търси доброто на онези, които не познават доброто. Тя е шумна, седи на високите места, на вратата на къщата си, търсейки да отклони онези, които вървят по правия си път, и примамва онези, които нямат разбиране, по пътищата на измамата и греха; и те не знаят, че нейните гости са жертви на смъртта. Такива са общите наставления, които Божията предупредителна мъдрост ни дава.
