Семейство – април 2017 г. – Списание „Благодат и истина“
Разрешаване на семейни конфликти/ Част девета
След като разгледахме различни аспекти, свързани със семейните конфликти, нека сега разгледаме някои прости, но мощни техники, които да помогнат за разрешаването им. Използвайки думата „ВРЪЗКА“ като акростих, всяка буква се превръща в инструмент за преодоляване на конфликтите.
В зачитайте човека, разпознайте конфликта и черпете ресурси от Бога.
Р азгледайте ситуацията и установете нови принципи за брачните и семейните отношения.
Ъ ставете негодуванието, инициирайте любов и изяснете ролите.
З аемете се със ситуацията с позитивно отношение и бъдете достъпни един за друг.
К онцентрирайте се върху проблемите и облечете се в добродетели.
А ктивно подобрявайте комуникационните умения.
Уважавайте човека, разпознайте конфликта и черпете ресурси от Бога Жизненоважно е да уважавате човека, с когото сте в конфликт, и да започнете оттам, където е конфликтът, за да го разпознаете и дефинирате. Първо, човек трябва да е готов да прекъсне отричането, което е най-голямата пречка за решаването на проблема. Видението на замесените в конфликти често е толкова изкривено, че те не могат да видят разрушителността на собственото си поведение. Много семейства имат добри намерения и искат да покажат любов, но под натиск отричат Бога и семейните отношения. Петър си мислеше, че никога няма да отрече Христос, но когато се сблъска с трудна ситуация, той отрече Господа с проклятия и клетви. Въпреки това, с помощта на Господа той разпозна и прекъсна отричането, връщайки се към Него (Мат. 26:69-75; Марк 14:66-72; Лука 22:54-62).
Важно е да се разпознават конфликтите и да се прекъсва отричането, но често човек се чувства безсилен и неадекватен да се справи с проблемите. За щастие, човек може да черпи допълнителни ресурси от Христос, Който е компетентният съветник за всяка криза. „Името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Могъщ Бог, Вечен Отец, Княз на мира“ (Исая 9:6), и в Него „са скрити всички съкровища на мъдростта и знанието“ (Кол. 2:3). Когато конфликтите възникнаха в Едемската градина поради липсата на доверие на Ева в Бога, което доведе до поддаването ѝ на лъжите на змията, тя и съпругът ѝ Адам бяха в отричане: те се скриха от Бога. Но когато Бог ги повика, те прекъснаха отричането и се върнаха към Него, Който с любов им осигури необходимите „кожени дрехи [от заклано животно, изобразяващи жертвената смърт на Христос], и ги облече“, за да може да се възстанови нарушената връзка (Бит. 3:8-21).
Когато човек разпознава конфликтите, той или тя трябва да е наясно с последствията, ако те останат неразрешени. Следователно е необходимо лично да се признае или с любов да се посочи настоящият конфликт в семейната система на замесените, за да могат да се направят необходимите промени. В момента на осъзнаване и признаване на конфликта, човек не трябва да се чувства претоварен и безнадежден.
За предпочитане е да се справя с един проблем или причинно-следствен фактор наведнъж. Замесеният трябва да реши да потърси допълнителна помощ, ако е необходимо, и чрез вяра да развие по-близки отношения с Бога. Като се уважава другият човек или хора, разпознава се проблемът и се взема решение за предприемане на необходимите действия, са направени първите стъпки в разрешаването на конфликти. Винаги помнете, че Бог е по-велик от вас и вашите ситуации. Той ви обича и се грижи за вас, когато никой друг не изглежда да го прави, и е на разположение за вас на всяко място, по всяко време, за всяка криза.
Оценете ситуацията и установете нови принципи за брачните и семейните отношения Следващата стъпка е да се оцени ситуацията, да се събере информация и да се прецени най-добрият подход за разрешаване на конфликта. Човек трябва да избягва да прави преценки и заключения въз основа на предположения. Жизненоважно е да се изследва как семейството се е справяло с конфликтите в миналото, дали открито, или чрез прикриване и преструване, че всичко е наред, докато не е имало „експлозия“. Семействата обикновено установяват свои собствени стандарти, но те често са погрешни и неадекватни.
Понякога семействата питат за най-добрата справочна книга за разрешаване на конфликти, която също съдържа насоки за здрави и щастливи отношения. Най-добрият съвет е да използвате Главния наръчник, Библията. Тази книга съдържа всички необходими насоки и принципи за разрешаване на конфликти и поддържане на щастлив дом, изграден върху здравата основа на Господ Исус Христос. Има много стихове, свързани със семейството, но в този момент нека просто разгледаме Псалм 127. В този псалм има четири основни принципа, които трябва да бъдат установени във всяко сърце и дом.
*1. Домът е построен от Бога.* Бог има божествен план и Той е Главният Строител. „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят строителите му“ (ст. 1). Това показва, че Йехова е източникът на всяко благословение и без Него всички човешки усилия са напразни. Домът е построен от Господа, а не от човешка мъдрост или изобретателност. Следователно семейството трябва постоянно да търси Божията помощ в изграждането на семейни отношения с положителни словесни подкрепления и любов.
*2. Домът е запазен, или пазен, от Бога.* Господ, Който строи дома, е Този, Който пази дома. „Ако Господ не пази града, напразно бди стражът“ (ст. 1). Градът е съставен от домове, а домът се нуждае от защита срещу различни злини, опасности и насилие. Така семейството трябва да търси Божията помощ, за да го запази цяло.
*3. Домът трябва да бъде място на доволство и почивка.* Много семейства страдат от загуба на отношения поради недоволство, съсредоточено върху материализма. Материалните придобивки, престижът, властта и популярността от майките, които влизат в работната сила заедно със съпрузите си, не си струват семейната загуба, която произтича от изгарянето на свещта от двата края. „Напразно ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скърбите; защото Той дава сън на възлюбените Си“ (ст. 2). Много работещи майки са обзети от вина и самообвинение, че са на работа, но, разбира се, има обстоятелства, при които майките трябва да работят, за да осигурят необходимото за семействата си.
След раждането на дъщеря ни, съпругата ми получи четири месеца отпуск по майчинство от работата си. При възобновяване на работата, дъщеря ни беше гледана от бавачка, която беше приятелка и отдадена християнка. Въпреки това, поглеждайки назад, осъзнаваме, че няма заместител на майката, която се грижи за детето си. Когато се преместихме, дъщеря ни, тогава на 11 години, се нуждаеше от подкрепа, за да ѝ помогнем да се адаптира към новата си среда. Съгласихме се, че съпругата ми ще бъде на разположение у дома за дъщеря ни. Така че знам какво е и двамата родители да работят и да се грижат за дете. Знам и разликата, когато майката е у дома. Ползите са толкова големи, че сега насърчавам майките да бъдат у дома с детето или децата си, ако е възможно.
Материализмът е подчертан в нашето общество днес. Няма нищо лошо в това да имаш пари, а липсата им може да бъде значително неудобство. Но „любовта към парите“ (1 Тим. 3:3, 6:10) и обсебването от това да имаш повече пари е сериозен проблем. Истинското доволство се намира в познаването на Бога, както се вижда от факта, че „Той дава сън на възлюбените Си“ (Пс. 127:2). Много семейства са толкова притеснени за това, което нямат, че дори не се наслаждават на това, което имат. Напомня ни се: „Благочестието с доволство е голяма печалба“ (1 Тим. 6:6).
*4. Домът е мястото, където започва образованието на децата.* Децата са благословения, а не тежести. „Ето, децата са наследство от Господа, плодът на утробата е Негова награда“ (Пс. 127:3). Много майки са били убедени, че децата са пречки за успеха и кариерната ориентация, но Бог казва, че те са благословения. Той провъзгласява човека, който има пълен колчан с тях, за „щастлив“ (ст. 5).
Децата могат да причинят трудности, да намалят доходите, да изискват жертви и дори да причинят някои сърдечни болки, но си струват всичко. Майките трябва да се опитват да отглеждат децата си, вместо да ги оставят да бъдат гледани от други. Децата се нуждаят от родителска структура и обучение. „Като стрели в ръката на воин, така са децата на младостта“ (ст. 4). Стрелата е остро оръжие, което може да бъде насочено към цел, докато е още в ръката на човек. Виждаме тогава, че е жизненоважно децата да бъдат обучавани от родителите си, за да могат да бъдат насочвани през живота с реалистични цели и в правилната посока.
Така че е много важно внимателно да се оценят причините за конфликтите и да се изследват погрешните модели на справяне с тях. Също така трябва да има оценка на изграждането (как хората се вписват заедно), съхранението и доволството на дома, както и на уважението, отговорността и отношенията на децата с родителите. Правилно функциониращите родители могат да имат такъв положителен модел, че децата няма да искат да разочароват таткото и майката, които толкова внимателно и с любов са ги отгледали.
Оставете негодуванието, инициирайте любов и изяснете ролите Когато е имало години на неразрешени конфликти, товарът от гняв и негодувание може сериозно да попречи на напредъка към щастливи отношения. Важно е да се освободите от този товар, защото тогава човек може да продължи брачното пътуване.
Много е болезнено да бъдеш отхвърлен от човека, когото обичаш. Истинската, трайна и искрена любов е сърдечният вик на всеки индивид. Любовта е лостът, който повдига тежкия товар на вината, и е ключът към отключване на неразрешени конфликти и натрупани чувства на гняв, негодувание и болка. Ако следвате светска философия относно отношенията, все още има надежда за вас. Бъдете честни със себе си, със съпруга си и с Бога. Изповядайте и предайте на Бога всяка зависимост, която може да имате. Тогава ще изпитате Неговата любов и прошка (1 Йоан 1:9).
Когато пишех думата „ЛЮБОВ“ в ранните си училищни години, трябваше да напиша главна буква „Л“, като започнах отгоре и отидох до долу с права черта, след което продължих по долната част с друга права черта. Докато си спомнях това, осъзнах, че има по-дълбок урок, който трябва да се научи: За да изпитат семействата любов, всички трябва да започнем отгоре с Бога и да позволим Неговата божествена любов да тече надолу в и през нас към другите. Това може да доведе до живот на победа. Когато Неговата любов тече през нас, ние имаме живот със смисъл и цел. Връзките се провалят трагично, освен ако божествената любов не е изпитана и демонстрирана, тъй като тази любов гледа отвъд грешките и разпознава нуждите. „Любовта ще покрие множество грехове“ (1 Пет. 4:8).
„Мъже, обичайте жените си“ е наставлението, дадено от Светия Дух чрез Павел в Ефесяни 5:25. Много съпрузи обичат жените си, но им е трудно да го демонстрират. Затова те питат как да обичат жените си. Междувременно много съпруги питат как трябва да се подчиняват на съпрузите си. Когато тези въпроси остават без отговор, в семейството има объркване на ролите. За да дам отговор, се позовавам на Главния наръчник, Библията, където се вижда любовта в действие и ясно се дефинира изясняването на ролите. Как трябва съпрузите да обичат жените си? Разгледайте седем предложения:
*1. Съпрузите трябва да обичат жените си заради това, което са.* Това означава, че приемането не се основава на представянето. Те виждат вътрешната красота на жените си. Христос обича Църквата такава, каквато е, и не я изоставя заради многото ѝ слабости. „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея“ (ст. 25). Исус Христос изрази Своята любов напълно.
*2. Съпрузите трябва да обичат жените си, като мислят приятни мисли* и им ги съобщават. Здравословно е съпрузите да мислят приятни мисли за Бога, за жените си и за себе си. Умът е мощен и нашите мисли влияят на нашите действия и реакции един към друг. Апостол Павел заключи: „Всичко, което е истинно, всичко, което е почтено, всичко, което е праведно, всичко, което е чисто, всичко, което е любезно, всичко, което е достойно за похвала, ако има някаква добродетел и ако има нещо похвално; за тези неща мислете“ (Фил. 4:8). Следователно, искрените комплименти, давани на жените ни ежедневно, ще подобрят отношенията.
*3. Съпрузите трябва да обичат жените си, като ги прегръщат ежедневно.* Добра проява на любов, очевидна демонстрация, е съпрузите да започват деня, като държат ръцете на жените си и се молят заедно. Целувка за довиждане сутрин и целувка и прегръдка при завръщане у дома ще развият интимност и чувства на принадлежност, нужда и обич. Така когато съпрузите мислят за любов, те ще изразяват любов и ще прегръщат жените си с любов.
*4. Съпрузите трябва да са готови да правят жертви за жените си.* „Христос също ни възлюби и предаде Себе Си за нас, принос и жертва на Бога“ (Еф. 5:2). Той умря за Църквата, а съпрузите трябва да умрат за гордостта и егоистичните амбиции. Някои съпрузи не изразяват словесно любовта си към жените си, други изразяват, но не демонстрират любов, а твърде много приемат жените си за даденост. В Писанието любовта е последвана от действие. Например:
„Бог толкова възлюби... че даде Своя Единороден Син“ (Йоан 3:16),
- „Христос също възлюби Църквата и даде Себе Си за нея“ (Еф. 5:25), и
- „Аз живея чрез вяра в Божия Син, Който ме възлюби и даде Себе Си за мен“ (Гал. 2:20).
- *5. Съпрузите трябва да обичат жените си по искрен начин. „Съпрузите трябва да обичат собствените си жени като собствените си тела“ (Еф. 5:28). Те трябва да хранят и да ценят жените си. Съпрузите, които обръщат много внимание на собствените си тела, трябва да показват същото внимание към жените си. Мъжете ценят и се грижат за телата си и по същия начин трябва да ценят и да се грижат за жените си. Женените мъже трябва да обичат жените си по такъв начин, сякаш те са част от тях самите – не като притежание. Когато тялото на мъжа е уморено, той го почива; когато е гладно, той го храни; когато е жадно, той го задоволява с питие. Той трябва да обича и да се грижи за жена си по същия начин и винаги да цени нейното присъствие. Роджър П. Даниел заключи в своята библейски основана книга *Мъж+Жена: Божият дизайн, че „в истинската любов към жена си, съпругът се издига, защото той и жена му са една плът – една семейна единица, залепени заедно... Ако той я нарани, той наранява себе си. Любящият съпруг вероятно ще получи любов в замяна.“
*6. Съпрузите трябва да обичат жените си над всички други жени или семейни връзки.* „Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще станат една плът“ (ст. 31). Нашите жени трябва да бъдат преди нашия бизнес, нашите приятели и дори нашите лични удоволствия или хобита. Много бракове без Христос се разглеждат като 1+1=2, което означава, че всеки човек има свои собствени индивидуални интереси и е загрижен главно за своя собствен начин. Но за брачните отношения, центрирани върху Христос, уравнението гласи 1x1=1, което означава, че съпругът и съпругата са еднакво важни, признават различията си, но са в единство – да, „една плът.“
*7. Съпрузите трябва да обичат жените си непоколебимо.* Като съпрузи трябва да бъдем лоялни и верни на жените си през целия брачен живот. Трябва да бъдем добри осигурители, като им предоставяме духовна, икономическа, социална и емоционална подкрепа. „Ако някой не се грижи за своите, и особено за тези от дома си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ“ (1 Тим. 5:8).
В браковете може да има различия в мненията и дори конфликти понякога, но любовта към жените ни никога не трябва да намалява. Трябва да насърчаваме нейните чувства на сигурност, увереност и любов. Никога не трябва да приемаме жените си за даденост или да се отнасяме към тях, сякаш са наши служители, собственост или бавачки. Вместо това, трябва непрекъснато да поддържаме брака свеж и жизнен, като прекарваме качествено време заедно, молим се заедно и един за друг, правим приятни изненади, пътуваме, правим вечерни разходки, даваме положителни словесни подкрепления и много други. Мъдрият Соломон заключи: „Много води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я удавят“ (Песен на песните 8:7).
„Жени, подчинявайте се на мъжете си, както на Господа“ (Еф. 5:22) е наставление от Бога към жената. Жените имат отговорност, но това подчинение не означава по-нисше положение спрямо съпруга ѝ. В този контекст това е просто някой, който е еднакво значим, поставяйки се под друг, за да угоди на Господ Исус Христос. Господ Исус се подчини на Своя Отец, въпреки че Той не е по-нисш от Отца, а равен. „Христос Исус, Който, бидейки в образа на Бога, не счете за грабеж да бъде равен на Бога“ (Фил. 2:5-6). Исус Христос заяви: „Който е видял Мен, е видял Отца“ (Йоан 14:9), и „Аз и Отец сме едно“ (10:30). Следователно, подчинението на жената на съпруга ѝ не означава по-нисше положение. По-скоро то демонстрира любов и почит към него, дори както към Господа.
Причината за подчинението е, че Бог има ред за земното семейство. „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата“ (Еф. 5:23). Божествено дадената роля на съпруга е да бъде глава на жената. Но това не означава, че главата е по-висша и че той просто трябва да дава заповеди или да изисква подчинение от жена си. Жената трябва да се подчинява, защото вярва, че това е Божият ред и нейната божествено дадена роля. Истинското подчинение не потиска свободата, то насърчава свободата. Когато предаваме живота си на Христос, Той ни дава свобода, а не робство. Затова съпрузите трябва да осигуряват любящо ръководство точно както Христос показа любов към Църквата.*
Една от техниките за разрешаване на конфликти е да се преодолеят негативните емоции и да се освободим от минали болезнени преживявания. Това може да се постигне чрез използване на безусловна любов. За да се предотврати постоянното триене, съпругът трябва да знае как наистина да обича жена си, а жената трябва да знае какво означава благочестивото подчинение на съпруга. Помнете, тяло без глава е мъртво, тяло с две глави е объркващо, но тяло с една глава, в което ролята на ръководство е правилно изпълнена, разрешава конфликти и поддържа зряла брачна връзка.
Ще продължим с нашите точки за „ВРЪЗКА“ в статията от следващия месец.
БЕЛЕЖКА
- Ейдриън Роджърс, Домът върху скалата, аудиокасета (Мемфис, Тенеси; Love Worth Finding).
От Емануел В. Джон, адаптирано от „Разрешаване на семейни конфликти – как да предотвратим сривове и раздели“, публикувано от *Overcomer Press, *Оуосо, Мичиган; 1993 г.
