Поредица – април 2024 г. – Списание „Благодат и истина“
Библейски герои Извлечения от Стария завет Част 13
Работата на Самуил като съдия И той ходеше от година на година, обикаляйки Ветил, Галгал и Мицпа, и съдеше Израил на всички тези места. – 1 Царе 7:16
Ветил Всяка година Самуил, последният съдия и първият пророк на Божия народ, отсъждаше справедливост на няколко места в земята на Израил. Общо имаше четири места, от които Ветил е споменат първо тук. Ветил, което означава „Божи дом“, беше град с голяма известност в историята на Божия народ. Това беше мястото, където патриархът Авраам беше разпънал шатрата си и където Яков получи скъпоценни обещания от Бога (вижте Битие 12, 28, 35). Ветил изигра важна роля и в книгата Съдии. Девора живееше между Рама – по-късното жилище на Самуил – и Ветил, занимавайки се с правни въпроси на израилтяните (Съдии 4:4-5).
По-късно Ветил беше мястото, където племената се събраха, за да се изправят срещу Вениамин, за да дисциплинират децата на своя брат и да премахнат злото от Израил (Съдии 20–21). Очевидно те бяха пренесли ковчега на завета от Сило до Ветил (20:18), за да се допитат до ГОСПОДА относно войната с вениаминците. Тук виждаме колко е важно по въпросите на дисциплината да разбираме волята на Господа и да търсим Неговото лице. В това отношение израилтяните действаха в съгласие с Божиите мисли, въпреки че им липсваше истинският дух на смирение и не успяха да принесат жертви пред ГОСПОДА. Но веднага щом тези условия бяха изпълнени, Бог беше с тях и им даде победата.
Ветил вече беше важно и запомнящо се място, когато Самуил започна работата си там като съдия. Дисциплина беше упражнявана в този град и преди, и Бог беше изразил Своята воля относно възникналите трудности. Така, когато Самуил започна да отсъжда справедливост във Ветил от година на година, в известен смисъл той продължи една традиция.
Тук има урок и за нас. Къде може човек да научи волята на Бога по-добре от в Неговия собствен дом? Да научим Неговите мисли по всеки въпрос е възможно само в Неговото присъствие и пред Неговото лице. Само там може да се отсъжда справедливост сред светиите. Всяко изявление, което се прави в Божия дом, който е Църквата на живия Бог, трябва да бъде в съответствие с Неговото свято присъствие. Всяка присъда, която се произнася, трябва да бъде облечена с Неговата власт – и кой не би я признал за такава? Може би някой ще попита: „Кой в наше време може да се назначи да съди братята си?“ Но Писанието ни казва ясно, че не трябва да ни липсва праведна преценка, защото в Църквата, която е храм на живия Бог, винаги ще има мъдър човек, способен да съди в спорове между братя (1 Кор. 6:1-5).
Галгал Второто място, където Самуил отсъждаше справедливост по време на обиколката си из страната, беше Галгал, друго много запомнящо се място. Завладяването на Обетованата земя беше започнало от лагера в Галгал. В Галгал, което означава „оттърсване“, народът беше обрязан, премахвайки от тях позора на Египет. Това беше и мястото на паметника на дванадесетте камъка, напомнящ на народа за чудотворния начин, по който бяха прекосили Йордан (Исус Навин 4–5).
Типичното учение, свързано с Галгал, ни напомня, че сме били разпънати с Христос, преминали сме през реката на смъртта и сме били възкресени с Него. Там също така бяхме духовно обрязани и научени да прилагаме смъртта на Христос към себе си в практически смисъл, за да умъртвим членовете си, които са на земята (Кол. 2–3).
Там сваляме всичко, което е свързано с предишния ни живот в робство под греха, живота ни в света. Затова виждаме, че Галгал е мястото на самоосъждане, където се премахват нещата от плътта. Само от тази отправна точка можем да завладеем царството на небесните и духовни благословения, нещата, които са горе.
Галгал е специално място за отсъждане на справедливост. Там виждаме, че практическата праведност е възможна само когато егоизмът и предразсъдъците са отстранени, че светиите не действат според плътта. Църковната власт, упражнявана в Галгал, трябва да бъде в съответствие със значението на това място. Плътта трябва да бъде неактивна и не трябва да има място за светски стандарти.
Без съмнение, когато Самуил избра този град, за да съди Израил, той си спомни за важното му минало. Изглежда, сякаш той искаше да върне народа на мястото, което някога е било отправна точка на тяхното щастие и благословения.
Мицпа Мицпа беше третият град, където Самуил отсъждаше справедливост. Това не е Мицпа в Галаад, от другата страна на река Йордан. Вместо това, той се намираше в племенната област на Вениамин, недалеч от Ветил (Съдии 20).
Първа книга Царе, глава 7 също ни казва основната причина, поради която Самуил избра Мицпа като място за отсъждане на справедливост, и тя извежда наяве специалния характер на неговото прилагане на закона. Самуил не се интересуваше само от правни въпроси, но желаеше да върне народа в присъствието на Бога. Мицпа, което означава „стражева кула“, е, така да се каже, мястото на божественото откровение, където сме доведени в Божията светлина и получаваме ясен поглед върху връзката си с Бога.
Главата също така ни показва редица необходими условия за духовно възстановяване. Мицпа беше мястото на покаяние – Божият народ се обръщаше към Него от идоли. Израилтяните признаха окаяното си състояние пред Бога, което беше символизирано с изливане на вода пред лицето на Господа (2 Царе 14:14; Плачът на Еремия 2:19). Те изповядаха вината си и плакаха за избавление от игото на врага си. Правейки това, те не се доверяваха на собствената си сила, а по-скоро на ефикасността или стойността на всеизгарянето, което беше принесено на Бога – картина на Христос на кръста. Наистина, Бог избавя Своя народ заради Христос!
След като народът изповяда греховете си, четем тези забележителни думи: „И Самуил съдеше израилтяните в Мицпа“ (1 Царе 7:6). Целта на Самуил да върне народа в правилната връзка с Бога беше постигната, като доведе сърцата и умовете им в Божията светлина и им напомни за „всички праведни дела на ГОСПОДА“ (12:7). По този начин Бог беше прославен.
Самуил почете Бога за избавлението, което Той беше донесъл, след като израилтяните се бяха смирили пред Него. Пророкът издигна каменен стълб и го нарече Евен-Езер, което означава „камък на помощта“, защото „досега Господ ни е помагал“ (7:12). Той искаше да запази паметта за тази божествена помощ жива, като се връщаше в Мицпа и съдеше народа там от година на година.
Рама Последният град, където Самуил съдеше Израил, беше Рама, „защото там беше домът му“ (7:17). Той живееше и се посвещаваше на интересите на израилтяните. Може би живееше в къщата на родителите си, дома, където тази богобоязлива двойка призоваваше ГОСПОДА, докато Той не отговори на молитвите им (1:19, 2:11). Подобно на родителите си, Самуил изнасяше всички проблеми и нужди на израилтяните пред Бога, молейки се за светлина и мъдрост, разбиране и проницателност. И на това място той очакваше помощ отгоре и съдеше народа според божествените принципи.
Рама, което означава „височина“, беше планински град. Самуил ходеше по височините на вярата, така да се каже, като Авраам – докато Лот ходеше по зрение и избра Йорданската равнина за свое жилище. Точно като Авраам, Самуил имаше олтар. Той беше поклонник, който принасяше ежедневните си всеизгаряния. За да приложим това към себе си, ние сме „да принасяме духовни жертви, угодни на Бога чрез Исус Христос“ (1 Пет. 2:5).
Този специален детайл не е споменат във връзка с другите три места, които са изброени тук, поне не в тези стихове. В Рама Самуил построи олтар на Господа, за да Го търси и да Му угоди. Той благодари на Бога за Неговото търпение към непокорен народ, за всички доказателства за Неговата доброта, дарени на упорит народ. Самуил трябва да е разбирал нещо от Божиите планове и цели за Своя народ, които трябваше да бъдат изпълнени от помазания цар, на когото той беше предвестник. На своя олтар съдията на Израил отдаде почит на Бога на Израил, Бога на всяка благодат (1 Пет. 5:10)!
От Хюго Бутер (адаптирано)
Очаквайте част 14 от тази поредица следващия месец.
