„Не обичайте света, нито нещата в света“ (1 Йоан 2:15)
Вярвам, че ако бяхме по-отделени от всичко, което не е подходящо за Господа, Той щеше да бъде много явно с нас. Не можем да се приближим до Него, ако сме в тъмнина или осквернение. Той не престава да се грижи за нас, защото никога не ни напуска, но не можем да бъдем близо до Него, или в общение с Него, с немити крака.
Ако правим зло, ние сме неправедни; и ако се свързваме с неправедния, ние сме несвети. Ако ходехме в святост, Господ много забележимо щеше да ни помага. Мисля, че често може да има честен път по отношение на поведението без святост; не можем да разберем святостта, отделянето, което Му подхожда, освен когато сме с Него.
Моисей на планината научи какво Му подхожда. Не познавам святото, освен когато съм в най-святото. Вярвам, че тук сме възпрепятствани. Господ не може да дойде при нас, без първо да прогони всичко, което не Му подхожда. Често искаме Той да приеме нашия ред на нещата. Това Той не може да направи; но Той, благословено да е името Му, настоява ние да приемем Него и Неговия ред на нещата; и това непременно за сметка на всичко, което е от плътта и оскверняващо.
Човек може да бъде съвестно прав в собственото си поведение, но все пак да е осквернен поради своите асоциации; затова е казано: „Не се докосвайте до нечистото нещо“. Ако бях напълно отделен от света, който отхвърли Христос, как бих могъл да го използвам по какъвто и да е начин за Него? Мога ли да помоля света или неговата стена да носят плакат за Христос? Трябва да въведа нова сила; или по-скоро, новата сила, Светият Дух, ме подкрепя, слугата на Христос, надарен от Него, Който е над всяка власт, да върши Неговата работа тук.
Не е ли достатъчен Божият Дух, за да върши Христовата работа? Как тогава може да се толерира използването на света, който Го отхвърли? Господ да развесели сърцето ви и да укрепи вярата ви, и ще откриете, че не сте разчитали на Него напразно.
