„И когато Исус извика със силен глас, каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ Като каза това, Той издъхна.“ Лука 23:46 NKJV
Горните думи ни представят седмото изречение на Спасителя, последното преди да умре. То беше изречение на вяра, увереност и любов. Личността, на която Той предаде духа Си, беше Неговият собствен Отец. Христос винаги е бил скъп на Своя Отец и с това последно изречение Той уверено предаде духа Си в Неговите ръце. Научаваме седем урока от последното изречение на нашия Спасител.
1. Доказателство за съвършенствата на Христос
Докато висеше на кръста, Исус проговори седем пъти. В Писанието седем е числото на завършеност или съвършенство, а също така е числото на почивка след завършена работа. На Спасителя беше дадена работа от Неговия Отец и тази работа сега беше свършена. Точно както шестият ден доведе до завършване на делото на сътворението, така и шестото изречение на Спасителя беше „Свърши се“ (Йоан 19:30). И точно както седмият ден беше денят на почивка, така и седмото изречение на Изкупителя Го доведе до мястото на почивка в ръцете на Отца.
2. Не е изтощен на кръста
Въпреки обилното кървене и интензивната физическа, умствена и емоционална агония, Христос запази пълната Си сила. На кръста Той беше в пълно владение на умствените Си способности и ужасните Му страдания не бяха нито разстроили, нито смутили ума Му. Три пъти четем, че Спасителят на кръста извика със силен глас. В четвъртото от Своите кръстни изречения: „Исус извика със силен глас, казвайки: „Ели, Ели, лама савахтани?“ тоест „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“ (Матей 27:46). Защо Светият Дух ни казва, че Спасителят изрече този ужасен вик „със силен глас“? И защо повтаря тези думи четири стиха по-късно: „И Исус извика отново със силен глас и предаде духа Си“ (Матей 27:50). Тези викове на страдащия Спасител ни казват, че Той не беше изтощен от това, през което беше преминал, че все още контролираше, че силата Му не Го изостави. Те също така ни показват, че Бог е „дал помощ на Могъщия“ (Псалм 89:19).
В шестото Си изречение имаме допълнително доказателство, че Спасителят не е бил в шок: „Когато Исус прие киселото вино, Той каза: „Свърши се!“ И като наведе глава, предаде духа Си“ (Йоан 19:30). Преди това главата на нашия Господ е била изправена. Ако е бил изтощен от страданието Си, главата Му би паднала безпомощно на гърдите Му и би било невъзможно да я наведе. Главата Му е била изправена и Той съзнателно и благоговейно я е навел. Всичко това показва, че Той не е бил победен от смъртта, а се е предал на нея.
3. Изпълнението на пророчеството
Това, което се случи, докато Исус висеше на кръста, беше изпълнение на пророчество, направено векове преди това. Например, последният вик на Спасителя е бил изречен от духа на пророчеството много векове преди въплъщението на Божия Син. Давид пророкува, че Христос ще каже:
„В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, о, Господи, Боже на истината“ (Псалм 31:5).
4. Общуване с Отца
През целия Си живот Исус имаше непрекъснато общение с Отца Си. Когато майка Му Го търсеше в Йерусалим като дванадесетгодишно момче, Той каза: „Не знаехте ли, че Аз трябва да бъда в дома на Отца Си?“ (Лука 2:49). В Проповедта на планината Той спомена Отца Си 17 пъти. В последната Си беседа с учениците (Йоан 14-16) „Отец“ беше казано поне 45 пъти. В Своята първосвещеническа молитва (Йоан 17) Той говори на Отца Си шест пъти. Ужасната „чаша“ беше приета от ръката на Отца Му: „Няма ли да пия чашата, която Отец Ми даде?“ (Йоан 18:11).
На кръста Исус все още беше в общение с Отца. Първите Му думи от кръста бяха „Отче, прости им“ (Лука 23:34), а последните Му бяха „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си“ (Лука 23:46). Между тези две изречения Той поддържаше общението Си с Отца, освен през трите часа на тъмнина, когато всички грехове на света бяха положени върху Него.
Дори когато Спасителят беше на кръста, заобиколен от подиграваща се тълпа и понасящ силна агония, Той беше в общение с Отца Си. Това ни показва, че общението с Бога може да се радва въпреки обстоятелствата. Наша привилегия е да имаме общение с Бога по всяко време. Това общение с Бога е чрез вяра, а не чрез виждане (2 Коринтяни 5:7). Без значение колко неприятни могат да бъдат нашите условия, наша привилегия е да се радваме на общение с Бога. Точно както тримата мъже имаха общение с Господа сред огнената пещ, както Даниил в лъвската яма, както Павел и Сила във филипийския затвор, и както Спасителят на кръста, така и ние – където и да сме. Каква утеха е да знаем, че Неговият Отец е нашият Отец и че Той винаги се грижи за нас (1 Петър 5:7). Докато навлизаме по-дълбоко в тази връзка, можем радостно да кажем с апостола:
„Вижте каква любов ни е дал Отец, за да се наричаме Божии деца“ (1 Йоан 3:1).
5. Доброволна смърт
Исус не беше безсилен в ръцете на враговете Си. Както животът Му беше различен от всички други животи, така и смъртта Му беше различна от всички други смърти. Това беше ясно намекнато в Неговото собствено изречение по този въпрос: „Затова Отец Ми Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз го давам от Себе Си. Имам власт да го дам и имам власт да го взема отново. Тази заповед съм получил от Отца Си“ (Йоан 10:17-18). Исус доброволно се предаде в ръцете на грешни хора и доброволно предаде духа Си в ръцете на Отца Си. Той умря по акт на собствената Си воля. Никой освен божествена личност не можеше да направи това. Това беше доказателство за Неговата уникалност.
Ръката на Отца е мястото на вечна сигурност. Отнасяйки се до Своя народ, Той каза:
„Моят Отец, Който Ми ги е дал, е по-голям от всички, и никой не може да ги изтръгне от ръката на Моя Отец“ (Йоан 10:29).
Това е основата на нашата увереност и нашата сигурност. Нищо не може да докосне духа на вярващия, държан от Ръката на Всемогъществото. Ние сме слаби сами по себе си, но сме „пазени от Божията сила чрез вяра за спасение“ (1 Петър 1:5).
6. Скъпоценен човешки дух
Писанието разкрива човека като триединно същество – „дух, душа и тяло“ (1 Солунци 5:23). Духът е най-висшата част, способна на общение с Бога. Той отличава човека от зверовете и го свързва с Бога. Казано ни е, че Бог „формира духа на човека“ (Захария 12:1) и е наречен „Бог на духовете на всяка плът“ (Еклисиаст 12:7). На кръста Исус предаде скъпоценното съкровище на Своя дух в ръцете на Отца Си – мястото на сигурност и покой (Лука 23:46).
7. Прецедент за нас
Когато стигнем до прага на смъртта, не трябва да се страхуваме, а трябва уверено да предадем духа си в ръцете на Бога, точно както направи Христос. Спасителят предаде духа Си в ръцете на Отца чрез акт на вяра. Когато умрем, духът ни отива при Отца, Който го е формирал, на мястото на пълен покой и сигурност.
Не трябва да се страхуваме от смъртта. Давид пише:
„Дори и да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се страхувам от зло; защото Ти си с мен“ (Псалм 23:4).
Смъртта не може да ни нарани, защото Христос е извадил жилото от смъртта (1 Коринтяни 15:54-57). Смъртта е просто вратата, която ни допуска в присъствието на Господа. Когато смъртта наближи, нашият вик трябва да бъде като Христовия: „Отче, в Твоите ръце предавам духа си.“
Христос е вашият пример.
Той предаде духа Си в ръцете на Отца Си в смъртта, защото той е бил в ръцете на Отца Му през целия Му живот. Вярно ли е това за вас? Като грешник, предали ли сте духа си в Божиите ръце? Можете ли да кажете с апостол Павел:
„Зная... че Той е способен да опази това, което съм Му поверил, до онзи Ден“ (2 Тимотей 1:12)?
Можете ли да кажете с Павел:
„Защото за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка“ (Филипяни 1:21)?
Моля се да предадете духа си на Бога и да живеете за Неговата слава.
