Колко прекрасно е да видим Божието разбиране за нас и нашите нужди. Бог знае нашите тревоги и страхове и ни уверява да Му се доверяваме. Много пъти Той ни казва: „не бой се“. Някой веднъж ми каза, че мисълта за тази фраза се повтаря 365 пъти в Библията, по веднъж на ден за цялата година. Дори и така, Бог признава, че може да се страхуваме, и Той ни осигурява. Виждаме това в Неговото наставление към Израел във връзка с войната. Тези, които се страхуваха от предстоящата битка, не трябваше да излизат да се бият (Втор. 20:8). Виждаме Божието търпение към Гедеон, отговаряйки на молбата му за руното два пъти, а след това в удивителното обяснение на съня на вражески войник (Съд. 6–7).
Колко прекрасно е да видим Божиите отношения с нас, Неговото търпение към нас, Неговото разбиране за нашата слабост. Но имаме ли същото разбиране, милост и грижа за нашия брат или сестра, когато те проявяват или изразяват своя страх или слабост?
Павел каза: „ако храната съблазнява брат ми, никога вече няма да ям месо“ (1 Кор. 8:13). А в Римляни 15:1–3 ни е казано да „понасяме немощите на слабите, и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро, за назидание.“ Също така, трябва да „укрепим отпуснатите ръце и треперещите колене“ (Евр. 12:12). Не всички имаме еднаква мярка вяра, но нека този, който има вяра, да я упражнява според мярката, получена от Господа, признавайки, че тя е от Него. Заедно с това трябва да бъде отношението: „в смирение всеки да смята другия по-горен от себе си… Нека този ум бъде във вас, който беше и в Христос Исус“ (Фил. 2:3–5).
