Тази най-забележителна молба, получена от Господа, идва от устните на веднъж разпнатия Спасител, но сега възкръсналия и прославен Син Човешки. Тя обхваща Божиите мисли относно Него.
Апостол Павел беше получил това ново откровение относно Господната вечеря от Човека в слава, Онзи, Който смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст (Фил. 2:5–8). Онзи, Който създаде вселената със Своето слово и поддържа всичко със Своята сила — това е същият Онзи, Който се наведе като зависим, послушен, смирен Човек. Сега от небето, прославеният Син Човешки, докато все още носи белезите на Своите страдания, разкрива дълбокото желание на сърцето Си: „Това правете… за Мой спомен.“ Той копнее за отговор от онези, които е изкупил със Своята скъпоценна кръв.
В стиха по-горе ни се напомня, че именно в нощта на Христовото предателство тази вечеря беше дадена на Неговия изкупен народ. В света, където Христос е презрян и отхвърлен, сега има събрание от светии, очистени с Неговата кръв, които обграждат Господа на Неговата трапеза, за да Го помнят. Скъпоценният спомен за Него извлича сърцата ни да принасяме жертви на хвала и поклонение на Единствения, Който е достоен — нашия Господ Исус Христос. Тази свята привилегия е наша сега по време на Неговото отсъствие, докато Той дойде. Той копнее за онзи ден, когато ще се върне, за да ни отведе в Отчевия дом, и ние също копнеем за този ден. Но сега, докато чакаме, нека с благодарност провъзгласяваме победата, която Христос е спечелил със Своята смърт на кръста. Той наистина е триумфирал славно!
