Евангелистът и Еклисиаст
Евангелистите намират насърчение на най-неочаквани места – като Книгата Еклисиаст. Докато други се чудят над нейната централна тема, гледна точка, отношение, фокус и дори авторство, евангелистът се насърчава, когато чете:
Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа облаците, няма да жъне. Както не знаеш какъв е пътят на вятъра... така не знаеш делата на Бога, Който прави всичко. Сутрин сей семето си и вечер не отдръпвай ръката си; защото не знаеш кое ще успее (Еклисиаст 11:4-6 NKJV).
Евангелистът вижда тези стихове като потвърждение на Павловата директива: „Навреме и безвреме... върши делото на евангелист“ (2 Тимотей 4:2,5). Той добре знае опасността да чака перфектните условия за сеене на семето на евангелието (Матей 13:3-9). Преди години почувствах подтик да говоря със съсед за спасението, но се поколебах, защото прецених, че условията са неподходящи. Тогава той почина. Всеки път, когато чета Еклисиаст, трикратно повтаряната фраза „Не знаеш“ ми напомня да обръщам повече внимание на подтика на Духа, отколкото на условията.
На 31 януари 2000 г. полет на Alaska Air се разби в океана близо до Лос Анджелис. Докато самолетът падаше, съпругата на пастор почувства подтик да разкаже Благата вест на 88-те пътници, преди да умрат. Можете ли да си представите хаоса в този самолет? Докато други се тревожеха за оцеляване, безопасност, оставени неща, недовършени, неизказани, тази жена отговори на Духа и през последните няколко минути от живота си разказа на тези пътници за Спасителя, Който можеше да превърне тяхното вечно бъдеще в рай вместо в ад. Колко отговориха? Само Бог знае.
Еклисиаст ни е дал няколко добре известни едноредови изречения като „Всичко е суета“ и „За всичко има време.“ Но моето любимо стана „Не знаеш.“ Защо? Защото аз не знам! Но Бог знае.
