Служене – Януари 2024 – Списание „Благодат и Истина“
Излезте
И Петър... тръгна по водата, за да отиде при Исус. —Матей 14:29 JND
Едно малко момиченце, за пръв път на кънки, бързо реши едно нещо: да не пада. И не падна! Страхливо се държеше за парапетите, тя се придвижваше бавно около пързалката повече от час без да падне. Но не научи вълнуващата радост от плъзгането по леда – уязвимата радост от поемането на риск.
Много християни куцукат през живота по този начин. Тяхната страхлива решимост да играят на сигурно ги предпазва от някои удари и натъртвания. Никой никога не ги хваща по гръб или да си търкат подуто рамо. Изглеждат имунизирани срещу болка. За съжаление, изглеждат имунизирани срещу вълнението от християнския живот.
Това е, което обичам в Петър. Той обичаше Господа си от цялото си сърце и Го следваше с ентусиазъм. Той не беше гипсов светец в някаква безупречно чиста катедрала, стоящ безжизнен на сигурен пиедестал. Той беше от типа, който би излязъл на бурно море по думата на своя Учител.
„Да стъпя на водата? Не аз, Господи, рисковано е. Може да си намокря краката Или дори да потъна. Какво ще си помислят хората?
„Аз ходя по вода, Ей, това е страхотно, Господи, Водата е под мен И аз съм свободен!“ (Това наистина ли съм аз?)
„Потъвам, Господи, спаси ме!“ (О, защо си направих труда?) ... „Тогава Твоята ръка в мрака Ме прави стабилен.“ Господ е способен!
— Грант Стайдъл
