Исус изцели много хора, докато беше на земята. Веднъж десет мъже с кожна болест, подобна на проказа, потърсиха Неговата помощ (Лука 17:11-19). Те стояха отдалеч и извикаха: „Исусе, Учителю, смили се над нас.“ Исус възнагради вярата им, като им каза да се покажат на свещениците. В еврейското общество свещениците потвърждаваха, когато някой беше излекуван от инфекциозна кожна болест (Левит 14:1-32). Докато вървяха към свещениците, те бяха чудотворно изцелени.
Тогава един от тях се върна при Исус. Той се хвърли в краката на Исус, благодари Му и прослави Бога със силен глас. Той беше смирен, признателен и благодарен. Това е изненадващо, тъй като той беше самарянин и презиран от евреите (Йоан 4:9). Исус го нарече чужденец (Лука 17:18), термин, използван също за описание на бунтовници (Йоан 8:48). Преди да отговори на самарянина, Исус попита: „Къде са другите девет мъже, които бяха изцелени?“ Те не се върнаха да благодарят на Господа.
По същия начин Исус съжали човечеството и дойде да ни спаси от греховете ни (Матей 1:21). Той каза, че грехът е като болест (Марк 2:17). Използвайки тази илюстрация, вярващите са били изцелени от последствията на тази болест. Какъв е нашият отговор? Ако сме се доверили на чудотворното дело на Христос, приличаме ли на благодарния самарянин или на деветте, които забравиха Изцелителя?
Християните трябва „винаги да благодарят на Бога Отца за всичко в името на нашия Господ Исус Христос“ (Ефесяни 5:20). Това означава да бъдем благодарни при всякакви обстоятелства и „преливащи от благодарност“ (Колосяни 2:7; 3:15; 4:2; 1 Солунци 5:18). Трябва също така да хвалим Бога за преобразяването в живота ни (1 Петрово 2:9). Това трябва да бъде принасяно на Бога като непрекъсната „жертва на хвала“ (Евреи 13:15).
