Няколко века след смъртта на Йосиф, над Египет се възцарил нов цар, „който не познаваше Йосиф.“ Този фараон започнал програма на брутално управление над евреите в Египет (Изход 1:8–14). Но Бог в милостта Си издигнал избавител: Моисей, който щял да изведе народа от Египет. Тогава Моисей изпълнил клетвата, която била дадена на Йосиф векове преди това: „Моисей взе със себе си костите на Йосиф“ (Изход 13:19; срв. Битие 50:25).
Трябва да приемем, че това обещание да изнесе древните кости на Йосиф от Египет е било предавано през всяко следващо поколение и накрая на Моисей и неговото поколение. Въпреки всички важни събития от ранните глави на Изход, Моисей не би пренебрегнал клетвата, дадена на Йосиф. Сред всичките си изпитания с фараона и всички подробности по извеждането на народа, справянето с толкова голямо и понякога трудно събрание от хора, Моисей си спомнил и положил усилия да вземе костите на Йосиф със себе си.
Нека разгледаме това. Важни ли са за нас подробностите на вярата? Някои молби и заповеди може да изглеждат тривиални, дори странни и остарели. Но Моисей не гледаше на това по този начин, нито пък ние трябва. Той беше верен на клетвата, дадена на възлюбения патриарх. Бог почита верността, особено в това, което може да изглежда незначително или може би странно според човешките разсъждения. Но ако Бог е в него, трябва да го изпълним, дори когато боли: „Който се кълне за своя вреда“ ще пребъдва в Божието присъствие (Псалм 15:1, 4). Обещанието си е обещание. Моисей е нашият велик пример тук. Той не се отклони от задачата, а имаше уважение към това, което беше от Бога. Нека бъдем единомислени!
