Повече от седем дълги години бяха изминали, откакто тези воини бяха прекосили река Йордан, за да помогнат на своите събратя израилтяни да завладеят Обетованата земя. Те бяха спазили своя ангажимент. Благославяйки ги и хвалейки ги за тяхната вярна служба, Исус Навин сега ги изпраща у дома с много богатства при семействата им, които бяха останали във владението, което бяха избрали на източната страна на Йордан. Той ги увещава да се държат близо до Господа и Неговите заповеди.
Но при Йордан те спират. Гледайки напред, те имат страх, загриженост за своите потомци. Дали в бъдеще ще бъдат приети от своите събратя израилтяни, или ще бъдат отхвърлени заради мястото, където живеят? Те не питат Господа какво да правят, а решават да построят голяма, внушителна реплика на олтара за всеизгаряне пред Господния скиния. Те правят това изцяло сами.
Тези две и половина племена по-рано бяха избрали богатите пасища на изток от Йордан за себе си и добитъка си, вместо земята, която Йехова щеше да им даде отвъд Йордан. Често правим „разумни избори“ по отношение на това, което смятаме за второстепенни въпроси, като например къде да живеем, каква работа да приемем или дори какво да правим в свободното си време. Избираме това, което смятаме за наше предимство или това, което ни харесва, вместо да следваме Господното ръководство. Едва по-късно осъзнаваме потенциалните последици за децата си и се опитваме да предотвратим тези резултати. Търсим ли Неговия ум в това, което правим тогава?
