Малко след раждането на Господа, мъдреци дойдоха от Изтока, за да намерят Този, Който се роди Цар на юдеите, за да Му се поклонят. Бог се погрижи Неговият Син да бъде почетен. Тези мъже предприеха това дълго и трудно пътуване, без да се отклоняват от препятствията по пътя, упорити, докато не изпълниха целта си, която беше да се поклонят на Царя. Какво разстояние изминаха? Колко време отне? Колко усилия вложиха, за да имат тази среща за поклонение? Не знаем със сигурност, но със сигурност беше значително. Ами ние? Отклоняваме ли се от посещение на събрание, защото е твърде далеч, трафикът е твърде натоварен или каквато и да е друга причина?
И как дойдоха мъдреците? С празни ръце? Не, четем, че когато се поклониха на Господа, те отвориха съкровищата си и Му поднесоха дарове, не на Мария или Йосиф, а на Господа: злато, тамян и смирна – скъпи дарове, внимателно избрани, подходящи за цар. Така те демонстрираха своята оценка за достойнството на Този. Каква среща за поклонение! Мнозина днес предпочитат служението на Божието Слово, поставяйки поклонението на второ място, но тези мъдреци дадоха на Господа Неговото законно място на почит.
Нека това бъде и наша радост и отношение, че, непоколебими от препятствията на неудобството или телесната слабост, ние идваме в присъствието на Господа, за да Му се поклоним! Нека дойдем с подготвени сърца, с приношения към Господа, Който е достоен за всичко, което можем да дадем, от сърце, изпълнено с благодарност за това кой е Той и какво е направил.
