Сцена първа.
В казармата на Пилатовия преториум, Йерусалим. Кохорта груби войници, провеждащи фалшиво коронясване, разиграващи фалшиво посвещаване. В центъра на тълпата стои Човек, ЧОВЕКЪТ Христос Исус. „И когато сплетоха венец от тръни, Му го сложиха на главата“ (Матей 27:29). Земята е виждала много тъжни гледки, била е свидетел на много трагедии на човешкия грях и зло, но никога такава. Тук Исус Назарянинът, Синът Божий, равен и съвечен с Отца, Създател на небето и земята, стои „презрян и отхвърлен от хората“, обект на човешката омраза и презрение, с трънен венец на кървящото Си чело, подиграван, осмиван, оплюван от създанията на Неговата ръка, отхвърлен от собствения Си народ, народа, който Той беше дошъл да благослови.
Никога досега човешката омраза към Бога, Христос и небето не е била толкова пълно показана. Никога досега хората не са отхвърляли всякакви задръжки и не са заставали на страната на дявола срещу Бога и Неговия Христос, както в тази мрачна сцена. И Бог не го е забравил (Деяния 4:26-27). Нито някога ще го забрави. Защото този коронован с тръни Христос, оплюван, удрян по лицето и подиграван с присмех и презрение, е единственият Човек на тази земя, който никога не е пресичал Неговата воля. Тази сцена, разиграна вътре, ще стане видима за всички в свое време. „Тогава Исус излезе, носейки трънения венец“ (Йоан 14:5). Той не можеше да бъде скрит. Хора от всеки език и удивени небесни множества трябва да се взират в „тази гледка.“ Грешници от всички народи трябва да я видят и да се поклонят. Негова трябва да бъде славата на Победителя. Той понесе Кръста, презря срама. И Негова трябва да бъде радостта и короната. Неговите рубинени капки кръв бяха нейните нетленни скъпоценности, те никога няма да загубят своята стойност. Защото Бог видя тази велика гледка, Той я оцени по нейната истинска стойност, и идващите векове ще разкажат в много сфери нейната безкрайна стойност.
Тази корона, сред жестокия присмех на Израел, Го отбеляза като Божия помазан Цар.
Сцена втора.
Виждаме Исус, коронован със слава и чест (Евреи 2:9).
Вече коронован с „победителската корона“ (Нюбъри). Не тук, а там, в най-високото небе, където е отишъл. Коронован в знак на признание за вече спечелената Си победа. Коронован в знак на Своята приемливост пред Бога, настоящото признание на Своето съвършено дело. Седнал е и там горе. Още не на Своя трон, а на трона на Своя Отец (Откровение 3:21), очаквайки онзи час, в който ще бъде призован да заеме Своя трон и да „вземе“ Своята велика сила, вече дадена (Откровение 12:17) и, използвайки я, да „царува.“
Сцена трета.
„И видях небето отворено, и ето, бял кон, и Този, Който седеше на него. И на главата Му имаше много диадеми.“ Всички те са Негови по право. Той ги е спечелил, спечелил ги е чрез Своя Кръст. Царството е Господно и Той все още ще бъде „Управител сред народите.“ Всички народи ще Му служат и всички ще „Го наричат благословен.“ Земята, както и небето, тогава ще признаят Неговото суверенно управление. Властта на узурпатора ще престане и дългоочакваната надежда ще се изпълни. Тогава цялото изкупено човечество ще се присъедини да пее –
Изнесете Царската Диадема, И Го короновайте, Господ на всичко.
И коронясването ще бъде не с една, а с „много диадеми“, или царски корони (както е думата в Откровение 19:12, Р.В.). Защото славата на небесното и славите на земното ще бъдат Негови в идващите дни на Неговата сила, когато Той дойде да царува.
И короните, които бяха носени на челото на Лъжеца, Ще бъдат носени от техния законен Господ.
Защото Божият Цар тогава ще бъде на Своя свят хълм (Псалм 2:6), и в онзи ден „Господ ще бъде Цар над цялата земя“ (Захария 14:9), и Неговото управление ще бъде признато навсякъде (Псалм 72:17).
